Половината от заплатите на българите ще отиват директно в държавната хазна през следващите години. Това предупреждават икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ), след като Народното събрание одобри бюджет 2026 с рязко увеличение на осигуровките.
През 2025 г. общата тежест на данъци и осигуровки е около 42% от брутната заплата. Това включва 32% осигуровки и 10% данък върху доходите. От 1 януари обаче ситуацията се влошава драстично, предупреждават от ИПИ.
Приетият от депутатите бюджет предвижда увеличение на пенсионните вноски с 2 процентни пункта. Така общата осигурителна вноска за родени преди 1960 г. скача от 19,8% на 21,8%, а за родените след 1959 г. – от 14,8% на 16,8%.
“Малко под 25 милиарда лева са средствата, които отиват за пенсии, а над 11 милиарда идват пряко от държавния бюджет. Министерството на финансите прецени, че тези пари не достигат,” обясни финансовият министър Темпо Гуцанов.
Националният осигурителен институт е ясен в своя актюерски доклад за 2024 г. – проблемът не е в ниските осигуровки, а в щедростта на системата.
“Щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности,” посочва НОИ в документа.
За да няма изобщо дефицит, вноската за пенсия трябва да стигне 37,5%, а не 12%. Това означава обща данъчно-осигурителна тежест над 55% – непосилна за икономиката.
Въпреки че през 2026 г. здравната осигуровка остава 8%, експерти предупреждават за бъдещо увеличение. Здравният бюджет от 5,6 милиарда евро вече се счита за недостатъчен от болници и лекари.
“Опасността е не просто повишаване на осигуровките през 2026 г., а и разговор за други данъци – корпоративен, ДДС, здравна вноска,” предупреждава Петър Ганев от ИПИ.
Ако здравната вноска се вдигне от 8% на 10%, общата данъчна тежест през 2027 г. ще достигне 46%.
Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет с драстично различен подход. Вместо увеличение на данъци, икономистите предлагат:
Съкращаване на държавната администрация с 50 000-100 000 души в следващите три години. Делът на работещите в публичния сектор да падне от 23-24% на 20%.
Ограничаване на щедростта на пенсионната система – премахване на привилегии за ранно и предсрочно пенсиониране.
Борба със сивата икономика вместо натоварване на легалния бизнес.
“Вдигането на осигуровките не е решение, а създава допълнителен проблем пред икономиката и заетостта. Без растяща икономика и заетост проблемите на пенсионната система ще се увеличават прогресивно,” предупреждават от института.
България вече е имала подобно високо данъчно-осигурително бреме. Резултатът беше огромна сива икономика, постоянни бюджетни дефицити, стагнираща икономика и растяща безработица.
Около 600 000 българи не работят и не търсят работа. Високите осигуровки само ще влошат ситуацията, предупреждават икономистите.
Проектобюджетът за 2026 г. предстои да бъде гласуван окончателно в Народното събрание през следващите дни.
Бранимира Антонова е българска актриса, първата "Мис България“ (1967), а година по-късно и "Мис Фестивал“…
Любен Дилов син се включи в спора за английския език на Рая Назарян. Ето какъв…
Унгария би предпочела да плаща на Европейската комисия глоба от 1 милион евро на ден,…
Представители на ГЕРБ излязоха с позиции в защита на председателя на Народното събрание Рая Назарян,…
Емблематични шивашки компании в Русе, които доскоро произвеждаха облекла за световни брандове, затварят. За последните…
"Приветствам продължаващите усилия на Съединените щати и лично на президента Доналд Тръмп за установяване на…