Румънски журналист: Заплатите в Румъния са много по-високи от българските, а цените на храната същите

Европейската комисия сряза прогнозата за растеж до 0.7%, а румънците масово зареждат по-евтин дизел в Русе

Тежките фискални показатели на Румъния правят присъединяването ѝ към еврозоната невъзможно на този етап. Северната ни съседка ще завърши 2025 година с бюджетен дефицит над 8% и инфлация от близо 7%, сочи актуалната икономическа статистика. Европейската комисия реагира на негативните тенденции, като намали наполовина прогнозата си за икономическия растеж на страната през настоящата година до едва 0.7%.

Въпреки икономическите трудности и свиването на пазара на труда за шести пореден месец, общественото одобрение за еврото в Румъния остава парадоксално високо.

Румънският журналист Каталин Деаку, който посети България с екип на Румънската обществена телевизия, анализира разликите между двете държави по пътя към единната валута, цитира Дунав мост.

“Ние следим какво се случва в България. Ние заедно се присъединихме в Европейския съюз, по някакъв начин имаме обща история за европейския ни път, а сега вие направихте една крачка напред — поне това е моето мнение,” коментира Деаку, цитиран от БНТ.

Заплатите у нас са много по-високи от тези в България, но горивата ни са по-скъпи, посочи той.

Според него настоящият период е критичен за Букурещ, тъй като се взимат тежки решения с цел покриване на Маастрихтските критерии в бъдеще. През лятото страната прибегна до непопулярната мярка да вдигне ДДС от 19 на 21%, за да запълни дупките в бюджета.

Парадоксът на подкрепата

Деаку отбелязва интересен феномен – докато България е на прага на еврозоната, но общественото мнение е раздвоено, в Румъния желанието за приемане на еврото е значително по-силно.

“Мога да кажа със сигурност, че може да намерите много повече румънци, които искат Румъния да се присъедини към еврозоната, ако сравняваме с България, а вашата страна е на прага на еврозоната,” заяви журналистът.

Той обяснява този парадокс с големия брой румънски емигранти в държави от еврозоната, които имат пряк опит с ползите от единната валута.

Експертен анализ

Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) припомня, че влошаването на бюджетната дисциплина в Румъния е започнало още преди няколко години.

“Румънският бюджет започна да се движи към негативен сценарий още 2016–2017 година, но тогава доста по-добрият икономически растеж и доброто състояние на пазара на труда им позволяваха да правят такава фискална експанзия,” заяви Адриан Николов, цитиран от БНТ.

Николов допълва, че примерът на Румъния опровергава тезата, че само еврото води до “разюздано харчене”, тъй като съседите ни демонстрират подобно поведение и извън еврозоната.