Ако синът на посланик Митрофанова беше изтезавал и подпалил жив свой състудент, за да му открадне парите, това щеше да потресе дълбоко елита ни

Странно.
Единствените, възвишени, безупречни, кристално-нравствени, самоотвержено-прозрачни рицари на сияйната истина не са мъцнали и дума по въпроса за убийството, извършено от сина на украинската посланичка. Както не мъцнаха и дума и за разследванията за колосална корупция в Украйна.
Все си мисля, че ако синът на посланик Митрофанова беше изтезавал и подпалил жив свой състудент, за да му открадне парите, това щеше да потресе дълбоко елита ни, който щеше денонощно да громи рашизма във Фейсбук и да обикаля студията като санкюлоти на моралната революция.
Къде са сега клозетните медии, да публикуват статии за младия европеец, символ на интегрирания украински елит?
Къде е сега Цънцарова, да попита Олеся Илашчук:
„Това момче, дето го скрихте от войната във Виена и което изтезава и уби състудент, за да му открадне 200 000 евро – как точно го възпитавахте? С уроци по европейски ценности ли?“
Но, разбира се, елитът ни сега е много зает да бори свинята и няма време за дребнотемия. Както каза вчера една дама (чиито статуси обикновено завършват със “Слава на Украйна”) – Какво ме интересува украинската корупция, когато сега трябва да се преборим с българската.

Ирини Зикидис