България е в капан, който е проектиран така, че всяко движение да затяга примката.
От едната страна имаме корумпирано статукво, което е вградено в системата като ракова тъкан. Не можеш да го отрежеш, без да убиеш пациента. Тези хора не управляват, а паразитират. Те не знаят как се строи. Знаят само как се краде от вече построеното.
От другата имаме народен гняв, който е оправдан, и е натрупван с десетилетия, но е като пожар в затворено помещение. И е абсолютно безполезен.
Гневът е енергия, но енергия без посока е просто експлозия, която разрушава всичко наоколо, включително този, който я носи.
Българският гняв е като пожар в затворена стая. Гори и унищожава, но не стига до виновните, те са в съседната сграда и гледат през прозореца.
Сменяме лица, а архитектурата остава. Махаме Борисов, идва Петков. Махаме Петков, връща се Борисов.
Въртележката се върти, децата повръщат, а операторът брои парите.
Гневът се канализира. Срещу Русия, Европа, ваксините, 5G, “либерастите”, “фашистите”… срещу всичко, освен срещу системните механизми, които реално произвеждат мизерията.
——
Никой в тази държава няма идея как се управлява държава в 21-ви век.
Нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ, нито Радев, нито протестиращите. Никой.
Всички се бият за власт като хиени над труп, без да имат и най-елементарна визия какво да правят с нея. Нямат визия, стратегия, нито програма, нито дори разбиране за това какво е модерно управление.
Няма дори елементарна дефиниция какво означава “успешна България” след 20 години.
Интересува ги само: кой ще назначи свои хора и кой ще контролира обществените поръчки…
Питаш ги: “Каква е визията ти за образованието?”
Отговарят: “Ще уволним назначенията на предишните.”
Питаш ги: “Как ще реформираш здравеопазването?”
Отговарят: “Другите откраднаха повече.”
Питаш ги: “Какъв е планът за икономиката?”
Отговарят: “Еврофондове.”
Хората са отчаяни, защото виждат, че нищо не се променя.
Гласуваха за ГЕРБ. Нищо.
Гласуваха против ГЕРБ. Нищо.
Гласуваха за “промяната”. Нищо.
Гласуваха против “промяната”. Нищо.
Протестираха. Нищо.
Не протестираха. Нищо
Когато хората разберат, че легалните методи не работят, започват да търсят нелегални. Когато видят, че гласът им е безсмислен, спират да говорят и започват да крещят, а после да чупят.
Натискът без изход създава експлозия.
——
Политиците ни мислят, че управлението е разпределяне на постове и усвояване на еврофондове, че държавата е плячка, че властта е цел, а не инструмент.
И после се чудим защо всяко правителство прилича на предишното.
Междувременно хората стават все по-отчаяни и все по-агресивни. Защото виждат, че нищо не се променя, независимо кого избират и колко протестират. Независимо колко крещят.
2013, 2020, 2025…
Всеки цикъл на разочарование ражда нов цикъл на радикализация. Хората губят вяра в системата, после губят вяра в протеста, после губят вяра изобщо. А когато надеждата умре, остава само гневът. Сляп, деструктивен, саморазрушителен гняв.
И този гняв вече не търси решения, а виновници. Търси жертви и катарзис чрез разрушение.
Виждам как губите разсъдъка си. Скачате от спасител на спасител (Бойко, Слави, Киро, Радев, Величие…), всеки път с надеждата, че този ще е различен.
И всеки път реалността ви удря като мокър парцал. Нищо не се променя.
Отчаянието води до агресия, а агресията без посока води до хаос, а в хаоса печелят най-безскрупулните. Тези, които са готови да стъпват върху труповете, за да се изкачат.
—–
Изход има, но той не е в следващите избори, нито в следващия протест. Не е и в следващия “спасител”.
Изходът е в това да спрете да играете тяхната игра.
Да изградим паралелни структури.
Единственият изход е да станем достатъчно организирани и безмилостни към статуквото, за да изградим алтернатива.
Nik Ray