Мими Виткова разкри заплати от над 50 000 лева за едни лекари и под 2 000 лева за други

Българското здравеопазване продължава да функционира като аритметичен сбор от търговски субекти, а липсата на ясни регулации води до тежки диспропорции в заплащането на медицинските специалисти. Това заяви бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в предаването “Lege Artis” по БНР. Според нея натрупаните с години проблеми и неясните механизми за разпределение на средствата създават хаос в системата.

“Всички се объркахме вече какво се случва”, коментира д-р Виткова по повод актуалните искания на медиците за по-високи възнаграждения и несигурността около новия бюджет за здраве.

Бившият здравен министър посочи фрапиращи разлики в доходите на лекарите и медицинските сестри, които зависят изцяло от решенията на съответното лечебно заведение като търговско дружество.

“Виждаме тежките диспропорции във възнагражденията на всички в системата. Имаме възнаграждения на лекари, които месечно са над 50 000 лева, както и такива под 2000 лева”, разкри д-р Виткова. Подобна е ситуацията и при медицинските сестри, където някои получават по 5000 лева, докато други работят на минимална работна заплата.

Според нея възнагражденията трябва да бъдат регулирани чрез законов механизъм, който да отчита индивидуалния принос и квалификацията, но да не допуска подобни аномалии.

Д-р Виткова изрази силно безпокойство от факта, че в страната продължават да се “роят излишни болници”. Този процес води до изтегляне на малкото налични кадри от периферията и оголване на цели области.

“Сега има коренна промяна в концепцията и отново не се виждат ясни гаранции”, заяви тя, като изрази скептицизъм относно възможността областните болници да се превърнат в стратегически, след като вече страдат от остра липса на персонал и разполагат с амортизирана техника.

Анализът на бившия министър показва, че въпреки наливането на повече държавни средства, финансовата тежест върху пациентите не намалява. По нейни данни българите продължават да вадят от джоба си между 45 и 48 процента от общите разходи за здравеопазване.

“Коя европейска държава наказва най-уязвимата част от населението си – каквито са болните хора – да плаща толкова много? Всяка болница измисля за какво да взема допълнителни пари”, обобщи ситуацията д-р Мими Виткова.