Нешка Робева в подкаста на Явор Дачков: От „кой не скача е дебел“ до Урсула – Европа подписва смъртната си присъда

Явор Дачков разговаря с Нешка Робева – едно от най-големите имена в българския спорт и култура, създател на златното поколение в художествената гимнастика, дисидент по дух и един от основателите на Русенския комитет – движение за свобода и чист въздух преди 1989 г., член на Великото народно събрание, което напуска след три месеца, и дългогодишен треньор на националния отбор по художествена гимнастика от 1974 до 2000 г. Записът е направен на 1 декември 2025 г. в Ехо Медия Студио. Преди големия протест на 1 декември, оттеглянето на бюджета и събитията, които последваха.

Дебелоочието, безотговорността и арогантността в управлението са в основата на днешната криза, но протестите изглеждат като повторение на един и същи модел. Преди “кой не скача е червен”, сега „кой не скача е дебел“. Това ли е протестът? Смесицата от свестни млади хора и агресивни хунвейбини на площада създава тревога, че именно най-гръмогласните задават тона, а обществото остава без посока и без фигура, която да го поведе. Изходът може да е в отхвърлянето на идеологическите фиксации, в икономика, която работи, и в разбирането, че народът не е лош, но трябва да бъде поведен.

Същата липса на посока се вижда и на Запад. Когато Урсула ти задава начина на живот, Европа вече е подписала своята смъртна присъда. Упадъкът е видим и в международните процеси – корупцията се узаконява, двойните стандарти доминират, никой не се интересува да разбере защо се води войната в Украйна. Контрастът с Азия става все по-отчетлив. Китай и Виетнам се развиват и мислят в мащаби, които тук изглеждат немислими.

Акценти: 

Намерението Българският спортен тотализатор да бъде даден на концесия поражда дълбоки съмнения. Зад подобна схема могат да стоят същите икономико-политически зависимости, за които се говори от години – „казват, че са Бойко и Пеевски“. Опасността е спортът да бъде лишен от единствения си стабилен източник за финансиране и да бъде предаден на частни интереси. Спортът е изоставен и обезкървен. Тотализаторът е бил гръбнакът на системата, а още през 2000-те се наблюдават схеми, натиск и източване – от концентрирането на големите печалби в един регион до „кашони с печалби“, държани в чекмедже. Загубата на тотото би била удар по целия спорт.

Позор за спорта! Руски треньори и руски световни шампионки се приемат, но руски и беларуски деца не се допускат до състезания. Това се определя като позор и стимул за предателство към родината.

Демокрацията на Запад се превърна в диктат на „правилното мислене“. Несъгласието води до етикети и социален натиск, а свободата постепенно се заменя с идеологическо подчинение.

Безсрамно обясняват, че Русия е агресор, а Америка раздава справедливост. “Европейският съюз, видите ли какво ни даде Европейският съюз? Аз съм против този Европейски съюз, така както се управлява. Защото преди това имахме една пъстра Европа, и всяка държава имаше своя бит и своя характер.” Когато Мона Лиза се хвърля през борда в Сена, става ясно, че Европа вече няма.

Джендър идеологията подменя родителството: родителят може да бъде съден за шамар, но няма проблем детето да бъде насочвано към смяна на пола, което се приема като норма. 

Азия предлага модел за развитие, който впечатлява с мащаб, ред и чувство за красота. Китай и Виетнам съчетават индустриално минало, модерна архитектура и зелена среда в проекти, каквито у нас изглеждат немислими.

Българският народ не е лош, но без водач остава заложник на най-гръмогласните малцинства. Нужен е държавник. Човек предполага, Бог разполага, но трябва да преминем през едно тежко страдание. И както мнозина прорукуват, че България загива и изчезва – не, не е вярно!

Гласове