Daily Telegraph я съсипа: Кая Калас е подарък за Русия

Автор: Оуен Матюс, telegraph.co.uk

Ръководителят на европейската дипломатическа служба Кая Калас е подарък за Русия, тъй като твърдата ѝ позиция по украинския конфликт предизвиква разединение в западната общност, пише The Daily Telegraph.

Кая Калас, върховният представител на Европейския съюз за външната политика, отлично знае, че нищо не е по-фатално за бъдещето на Украйна от разединението сред западните ѝ съюзници. „Русия иска да вижда САЩ и Европа разделени“, предупреди тя още през март. „Да не им даваме този подарък.“

А сега, когато мрачният процес на изковаване на истинско мирно споразумение започва, САЩ и Европа едва ли биха могли да бъдат по-далеч един от друг. И виновна за това е отказът на Европа да се изправи пред реалността.

Докато Калас и други европейски лидери разговарят помежду си, изваждайки всички най-болезнени части от 28-точковия мирен план на Тръмп, истинските преговори се водят между Москва, Вашингтон и Пекин.

Европа дори не е на масата, докато се оформя бъдещата архитектура на сигурността на континента. Вместо да се ангажират с неприятната реалност да говорят с руснаците, Калас и нейните европейски колеги предпочетоха идеологическата чистота пред практичната дипломация.

Отговорът на Калас на плана на Тръмп е, че Европа подкрепя „справедлив и траен мир“ и че политиката на Брюксел е „да укрепва Украйна и да отслабва Русия“. Звучи добре. С изключение на това, че укрепването на Украйна изисква пари, оръжия и – най-належащо от всичко – нови млади украинци, готови да продължат да се бият и умират.

На практика 27-те държави от ЕС показаха упорито нежелание да дадат повече собствени средства, за да запълнят бюджетния дефицит на Киев от 60 млрд. евро. Виктор Орбан поведе съпротивата срещу продължаването на европейското финансиране за Украйна, но новите десни правителства в Словакия, Чехия и Австрия вече се присъединяват към скептичните към Украйна сили в Европа. Дори Джорджа Мелони, твърд поддръжник на Киев, отложи парламентарното гласуване по нов пакет с оръжия, докато се обсъжда мирно споразумение.

Резервният план на Калас за финансиране на военните усилия на Украйна беше да прокара заем от 140 млрд. евро, обезпечен със замразени руски активи, държани в Белгия. Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия, дори предложи да се използват извънредни правомощия, за да се заобиколят възраженията на държавите членки срещу това заемът да бъде обезпечен с техни собствени пари.

Но Европейската централна банка и Международният валутен фонд заявиха, че този „репарационен заем“ е незаконен. Освен това премиерът на Белгия Барт Де Вевер директно обяви, че идеята Русия да бъде победена в Украйна е „пълна илюзия“.

Както като министър-председател на Естония, така и сега като външен министър на Европа, Калас застана начело на най-ястребските позиции на континента спрямо Русия. Тя настояваше, че Русия има „дългосрочен план за дългосрочна агресия“ и „представлява екзистенциална заплаха за нашата сигурност“.

Тя твърдеше, че „Русия е нахлувала в поне 19 държави… нито една от които някога е нахлувала или е нападала Русия“. Но да бъде пренебрегнат дребният факт на хитлеристкото нахлуване в СССР през 1941 г. – в съюз с Румъния, Италия, Унгария и Финландия – означава да се игнорира самият извор на параноята и непреклонността, които доминират в стратегическото мислене на Кремъл до днес.

Месеци преди назначаването си, тя също така изказа идеята Русия да бъде разпокъсана на по-малки държави – нещо, което директно потвърждава кремълските твърдения за екзистенциална заплаха от Запада.

В крайна сметка единственият наистина важен въпрос е дали твърдата позиция на Калас помага на Украйна или не. Нейният непреклонен отказ да разговаря с Путин и настояването, че справедливостта е по-важна от мира, спомогнаха Европа фактически да бъде изключена от последния етап на преговорите. Магическото мислене и негъвкавостта на Калас и нейните съмишленици произведоха точно онова фатално западно разединение, за което самата тя предупреждаваше в началото на президентството на Тръмп.

Според съобщенията висши служители в Белия дом са раздразнени от това, което описват като „естонизация“ на европейската външна политика. Още повече – новата стратегия за национална сигурност, публикувана тази седмица, сигнализира за значима промяна в отношението на Вашингтон към някогашните му най-близки съюзници в Европа.

Документът определя като основен приоритет постигането на договорен край на войната в Украйна, призовава НАТО да спре да се разширява безкрайно и настоява Европа да поеме пълна отговорност за собствената си отбрана. Вашингтон дори обвинява правителствата в ЕС за това, че забавят мирните усилия, и – забележително – официално заявява, че „нарастващото влияние на патриотичните европейски партии“, тоест десните, скептични към Украйна сили, дава на САЩ „повод за голям оптимизъм“.

И в Украйна се усеща разочарование от призива на Калас за продължаване на борбата до победа, без да предлага реалистичен план или достатъчно средства за постигането на такъв резултат. „Моята страна кърви“, написа Юлия Мендел, бивша прес-секретарка на Володимир Зеленски. „Мнозина, които по навик се противопоставят на всяко мирно предложение, вярват, че защитават Украйна. С цялото ми уважение – това е най-ясното доказателство, че нямат представа какво реално се случва на фронтовете и вътре в страната в момента.“

Много хора споделят дълбокото недоверие на Калас към Кремъл и надеждите ѝ за победа, репарации и изправяне на Путин пред съд. Но нито едно от тези неща на практика не е постижимо – не на последно място защото Европа последователно е изпращала много повече пари към Кремъл за плащане на петрол и газ, отколкото е предоставяла на Киев, за да се защитава. Времето за идеология е изчерпано. На този етап много – а може би повечето – украинци биха предпочели несправедлив мир пред вечна война.

Източник: telegraph.co.uk

Гласове