Възрастна жена бе напълнила количката си с най-необходимите продукти, достатъчни да изкара седмицата – боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати.
Оказа се, че парите ѝ не стигат с едно левче. Жената помоли касиерката: – Моля Ви, извадете няколко доматчета, за да стане сумата точна! Получи отговор: – Ама госпожо, вижте каква опашка се образува, нямаме цяла вечер! В този момент един раздразнен мъж също се обади:
– Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа – почуквайки с крак. Това, което никой не си даде сметка, бе, че на жената ѝ липсва само 1 левче – нещо, което едва ли би навредило на този господин или на останалите 20 души, които чакаха. Очите ми се насълзиха, докато жената трепереше от напрежение. Касиерката ѝ каза:
– Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата. Жената пристъпи встрани и започна да рови в почти празното си портмоне. Вероятно щеше да си тръгне без покупки, а беше 8 вечерта и най-вероятно щеше да остане гладна. Приближих се и ѝ подадох 2 лева, а тя ме изгледа със сълзи на очи и попита: – Ама аз кога ще Ви видя, за да Ви ги върна? Отговорих ѝ:
– Моля Ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка!
– и настоях, а тя каза: –Бъди жива и здрава! Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Само напомням – нека преди всичко бъдем хора и си помагаме, дори когато не винаги са помагали на нас, дори когато парите не ни стигат – нека останем ЧОВЕЦИ!
Понякога най-малките жестове могат да променят нечий ден. В подобни моменти си напомняме колко е важно да проявяваме разбиране един към друг.