До 135% достига надценката в големите търговски вериги – ето ги най-фрапантните нарушения (доклад на КЗК)

Надценки в големите търговски вериги в България, източник: Комисия за защита на конкуренцията

Между 73 до 135% е надценката на продуктите от първа необходимост с масова консумация от населението в големите търговски вериги. Това показва анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), публикуван през декември.

Основен фокус на доклада е политиката на ценообразуване, прилагана от изследваните десет големи търговски вериги, притежаващи значим пазарен дял в търговията на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти. Големите търговски вериги, където КЗК установява толкова високи надценки, са: Билла, Кауфланд, Лидл, Фантастико, Т маркет, Магазини 345, МЕТРО, ЦБА, КОМЕ и Промаркет.

КЗК установява драстична надценка при основни продуктови категории, които се предлагат от търговските вериги – продуктите от първа необходимост с масова консумация от населението, а именно: мляко и млечни продукти (течно пакетирано краве мляко, бяло саламурено сирене от краве мляко, кашкавал от краве мляко), месо и месни продукти (свинско месо, месо от едър рогат добитък говеда (телешко), кайма смес 60/40, месо от домашни птици (пилешко), пресни яйца от кокошки за консумация, брашно и хляб, пшеничен; слънчогледово олио и минерална вода.

Комисията установява, че изследваните търговски вериги прилагат модел на ценообразуване с договаряне на отстъпки/бонуси на доставните цени от производителите. По този начин реалната доставна цена е значително по-ниска от договорената, като т.нар. отстъпка/бонус от доставната цена е за сметка на намаляваното й от производителя. Това обаче не намалява крайната цена, която заплащат потребителите,  и води до огромни надценки до над 100%, които представляват печалбата за хипермаркетите. При тази система ощетени са производителите и крайните потребители.

Комисията в рамките на провеждания анализ изчислява надценките при продажбата на проучваните хранителни продукти, представляваща разликата между крайната продажна цена и реалната доставна цена от производителя след прилагане на т.нар. отстъпки/ бонуси от доставната цена.

Резултатите от извършения икономически анализ показват високи надценки при всички анализирани продукти, като най-значителни са отчетени при млечните продукти, минералната вода, каймата и яйцата:

• при млечните продукти надценките достигат до 91%, при яйцата от кокошки, размер L, 10 бр. до 89 %, а при минералната вода достигат до нива от 120 % до 135 %;
• при останалите продукти размерът на надценките след прилагане на допълнителната отстъпка варират, като при пшенично брашно тип 500, достигат до 57 %, при слънчогледовото олио максималните отстъпки при отделни търговци са на нива от 64 %, а при кайма смес 60/40 около 73 % с приложени отстъпки.
• за пшеничен хляб се установи, че прилаганите отстъпки са минимални и съответно размерът на надценката не се изменя съществено, достигайки нива от 62 % при някои търговци.

Производството на посочените продукти е традиционно за територията на страната, но през последните години се наблюдава тенденцията за производството на някои от тях от вносни суровини и както и на все по-масово навлизане на чуждестранни заместващи продукти, което пряко рефлектира върху структурата на съответните пазари и ценообразуването.

В допълнение към извършения ценови анализ представители от бранша на производство и доставка на селскостопански и бързооборотни хранителни продукти са представили на КЗК информация и са изразили своите опасения относно механизма на ценообразуване на търговските вериги и прилаганите от тях надценки, както и влиянието им върху доставните цени, което има пряк негативен ефект върху дейността им и благосъстоянието на потребителите. По-конкретно се посочват следните негативни тенденции:

• неправилно разпределение на добавената стойност в сектора на храните по веригата на доставка до крайния потребител;
• в някои сектори (пр. млечен сектор) производителите на суровината са принудени да предлагат стоката си под себестойност, което от своя страна води до влошаване на рецептурата на продуктите и съответно до занижаване на качеството им, а тези, които не правят компромис с рецептурите и качеството, не успяват да се конкурират ефективно и биват изтласкани от пазара;
• наличие на икономически неоправдано високи надценки от страна на търговските вериги. Подобни надценки са необясними предвид, че стойността на доставката включва цената на производителя и логистичните му разходи, свързани с експедирането й до централния склад на търговеца. Съобразно установената преговорна сила на търговските вериги подобно поведение води до фалити и излизане от пазара на някои доставчици, които се стремят да спазват необходимата рецептура и стандарт на качество. (пр. млечен сектор);
• наличие на съществени разлики в надценките, прилагани от търговските вериги по отношение на продуктите, произведени на територията на страната и тези внос от други държави, което прави последните ценово по-атрактивни;
• различно третиране по отношение на някои доставчици, които се поставят в по-добра позиция спрямо други, чрез прилагане на по-малки надценки на продуктите им и осигуряването на по-добро място и видимост на регалите;
• сила в преговорния процес на големите производители – търговските вериги имат интерес големите производители с наложени марки да присъстват в техните търговски обекти и съответно прилагат по-благоприятни търговски условия спрямо тях, докато по отношение на по-малките производители и доставчици се упражнява натиск в договорните отношение, в това число и при определянето на крайната доставна цена;
• по-добри условия на собствените марки на търговските вериги, които се произвеждат от български производители и с които веригите имат договорни отношения – тези продукти се предлагат на по-ниски цени, в по-големи количества и имат директен достъп до пазара на дребно, съответно по-добро позициониране и рекламиране. По този начин се изместват обичайните марки на българските производители, което води до намаляване на техните продажби;
• създаването на централизираните складове на големите търговски вериги създават пречки, свързани с възможността доставчиците да следят за позиционирането и наличието на предлаганите от тях продукти. Съгласно сключените договори, продуктите се предлагат във всички обекти на веригите, но реално те се излагат само в част от тях.

Опасенията на производителите са, че така губят пазарните си позиции в определени региони в страната.

На базата на тези тревожни констатации КЗК препоръчва „провеждане на националноотговорна политика за обезпечаване продоволствената сигурност на страната и засилване на контрола на качеството на хранителните продукти в страната по веригата на доставки от суровината до крайния продукт.“