КЗП и КЗК: “Няма ценови шок, само изключения”, но лекарствата поскъпнаха с 80%, а сметките за ток са “необичайно високи”

КЗК и КЗП си прехвърлят отговорността за високите сметки за ток

Ценови шок няма, но лекарствата поскъпнаха с 80%, а сметките за ток са “необичайно високи”. Това е парадоксалният извод от днешното изслушване в парламента на шефовете на ключовите регулатори – Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докато депутатите от “ДПС-Ново начало” настояваха за отговори относно обедняването на населението, държавните чиновници предложиха статистика, която звучи като от паралелна реалност.

“Няма шок”, има само “изключения”

Александър Колячев, председател на КЗП, заяви в прав текст, че “ценови шок в хранителните продукти не се наблюдава”. Неговата успокоителна диагноза обхваща периода от 8 октомври 2025 г. до днес – време, в което Законът за въвеждане на еврото вече действа и търговците са под лупа. Според Колячев, основните храни в големите вериги не са поскъпнали.

Очевидно обаче потребителската кошница на КЗП се различава от тази на обикновения българин. Колячев все пак призна за “изключения” при плодовете и зеленчуците, но побърза да оправдае търговците с “обективни икономически фактори и сезонност”.

Фармацевтичен удар по джоба

Истинската бомба обаче хвърли председателят на антимонополния орган КЗК Росен Карадимов. Докато колегата му от КЗП говореше за стабилност, Карадимов призна за драстичен скок в цените на лекарствата през октомври и ноември.

“Един доставчик е вдигнал цената през ноември между 60% и 80%”, разкри Карадимов, позовавайки се на данни от проверки на КЗП. Въпреки шокиращите цифри, реакцията на държавата отново е в бъдеще време – КЗК тепърва ще получава пълната информация, за да “изследва за господстващо положение”. Докато тече изследването, пациентите продължават да плащат прескъпо. Аптеките, от своя страна, се оправдават с вдигнатите цени на едро.

Горещият картоф с тока

По темата за “необичайно високите” сметки за ток, които заляха Пловдив и региона, институциите приложиха любимия си административен похват – прехвърляне на отговорност.

“Тъй като не сме компетентния орган, ги препращаме на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)”, заяви лаконично Колячев. Така омагьосаният кръг се затваря, а потребителите остават сами срещу енергийните дружества.

България – рай за хипермаркетите

В отговор на критиките на Тошко Йорданов от ИТН, че цените у нас са по-високи от тези в Западна Европа, шефът на КЗК направи признание, което звучи като присъда за българския малък бизнес. Според Карадимов, България е страната с “най-либерални бариери” за навлизане на големи вериги.

“Няма европейска страна, в която можете да разположите големи търговски вериги в центъра на града”, коментира той, давайки за пример Гърция, където хипермаркетите не работят в неделя, за да се защити традиционната търговия. У нас обаче регулаторът признава фактите, но не предлага реални действия за промяна на статуквото, освен теоретични разсъждения за “скъсяване на веригата на доставки”.

На практика днешното изслушване потвърди едно: институциите действат по-скоро като статистици на инфлацията, отколкото като защитници на потребителя.