Животът на Ивайло Калушев и смъртта му са обвити в мистерии и скрити послания.
В много от постовете му във Фейсбук се откриват препратки към филма “Матрицата”, както и в последното съобщение до майка му, в което определя всичко като “стабилен сън”.
Такова послание може да бъде открито дори във Фейсбук страницата на клуба му “Школа за приключения Роук”.
На корицата е изобразено дете.
Кое е това дете?
Пиар експертът и журналист Надежда Ганева посочва кое е детето и посочва интересна версия:
“There is no spoon.
Не знам дали ви е правило впечатление, че корицата на “Школа за приключения Роук” – детският летен лагер, организиран от Ивайло Калушев, където е събирал деца да ги учи на скално катерене и духовно просветление – е изобразено детето от Матрицата the orphan. Това дете е онова, което вече знае истината. То разбира, че светът е илюзия. Че правилата не са реални. Че лъжица няма.
Нека си припомним – тази сцена с лъжицата се случва, докато Нео чака при Оракула. Там среща дете, едно от т.нар. сираци. Това са деца, спасени от реалния свят, които вече осъзнават, че Матрицата е илюзия и затова могат да огъват правилата ѝ чрез ума си.
Детето обяснява на Нео, че светът в Матрицата не е истински, той е симулация, код, програма. Лъжицата е част от този код. Ако разбираш това, спираш да приемаш ограниченията като реални.
Любопитен факт – тази сцена е силно повлияна от будизма. В будистката философия светът, който възприемаме като твърд и постоянен, е илюзия. Страданието идва от привързаността към това, което мислим за реално.
Осъзнаването, че няма лъжица, е подобно на просветление:
разбираш, че формата е преходна и зависима от съзнанието.
Дори има символизъм в детето, невинността и чистият ум по-лесно разбират илюзията. То не е обвързано с твърдите убеждения на възрастните.
А помните ли как се излиза от Матрицата?
Първо – чрез осъзнаване.
Нео научава, че живее в симулация.
После – чрез избор (червеното хапче).
Тялото му се разкача от системата, а съзнанието му се събужда в реалния свят.
Калушев написа на майка си прощално “този свят е един много стабилен сън”, а групата му се сбогува с думите “ще се видим в един по-истински свят”. И така, те излязоха от Матрицата.”