Бизнесът обвини българите в мързел заради отказа им да робуват по морето

Хотелиерите масово внасят евтини работници от Азия, за да спасят сезона

Българският туристически бизнес отново заля общественото пространство с оплаквания за катастрофален недостиг на кадри, оценяван на 250 хиляди души. Зад удобния корпоративен наратив, че “в страната няма хора” или че “българите не искат да работят”, обаче прозира далеч по-грозна реалност. Родните работници масово бойкотират родното Черноморие заради системна експлоатация, изтощителни смени без почивка и неадекватно заплащане.

Митът за “мързеливия българин”

Проблемът бе коментиран в ефира на телевизия NOVA от HR експерта Елица Панева, която обяви, че в страната има “работа без хора” и обвини част от пазара на труда в липса на активност. Според нея сезонните работници в туризма получавали добри пари, като даде пример с камериерките, чиято заплата достигала около 1000 евро брутно.

Това, което експертите на бизнеса удобно спестяват, е цената на тези 1000 евро. Реалността по курортите означава работа на 12-часови смени, често без нито един почивен ден в месеца, липса на извънредно заплащане, лоши битови условия за персонала и смазващ стрес. Всичко това за сезон, който заради хаотичното управление на туризма у нас вече се е стопил до едва 40-60 дни същинска заетост. Затова и българите с опит в сферата отдавна избират да работят същия тежък труд, но при строги правила и тройно по-високи заплати в Западна Европа или Гърция.

Внос на евтина работна ръка

Тъй като родните работодатели отказват да подобрят условията на труд, те намират спасение във вноса на отчаяни работници от трети страни. Статистиката е категорична: само за миналата година държавата е издала 24 хиляди разрешителни за чужденци в туризма.

Абсурдът е, че през първите три месеца на настоящата 2026 година, институциите вече са разписали нови 12 хиляди документа за внос на персонал – предимно от Азия. Този безпрецедентен ход на хотелиери и ресторантьори им позволява да поддържат изкуствено ниски заплатите в сектора, вместо да се борят за привличането на български кадри чрез нормални трудови условия.

Истината зад липсата на кадри

Разминаването между очакванията и реалността на Черноморието става все по-драстично. Докато браншът твърди, че предлаганите възнаграждения са конкурентни, скритият резерв на пазара на труда в България просто отказва да бъде третиран като консуматив. Опитите кризата да се замаже с внос на кадри от чужбина решава проблема само временно, но задълбочава срива в качеството на предлаганата туристическа услуга по родното крайбрежие.

Дунав мост