25-годишна жена работи като сервитьорка на морето, за да плаща стотици евро за химиотерапия
“Нямах избор – трябваше да работя, за да живея.” С тези думи Симона Златкова, която е родом от Кърджали, но от години живее в Пловдив, описва един от най-тежките моменти в своята битка с рака.
Само на 24 години тя чува диагнозата, която променя всичко – лимфом на Ходжкин (рак на лимфните възли). Следват 12 курса химиотерапия – на всеки 15 дни. Но вместо да се затвори в болничната стая в Пловдив, където започва лечение, Симона продължава да работи и пътува до морето, за да работи като сервитьорка въпреки изтощението и болката.
“Ходех на работа между химиотерапиите, защото трябваше да си плащам лечението”, споделя пред “България Днес” младото момиче. Всеки курс й струва стотици евро – цена, която не може да си позволи да не плати, ако иска да живее.
Освен физическата болка от тежкото лечение Симона се сблъсква и с психическото натоварване, което я кара да мисли, че борбата за живот изглежда безсмислена.
“Имаше ден, в който просто нямах сили. Никога няма да забравя тази дата, беше 6 август, седях на стълбите пред болницата и си казвах, че не искам повече да се боря, ръцете ми бяха целите посинели от всички убождания на иглите и абокатите, косата ми беше окапала, бях качила 12 килограма за две седмици от лекарствата, които ми даваха – исках да се откажа и да оставя всичко в ръцете на съдбата”, спомня си с тъга Симона.
И все пак точно там се случва обратът. “Казах си, че не мога да се откажа. Има хора, които ме обичат и искат да съм до тях.” Най-силната й опора остава майка й – човекът, който я подкрепя, когато тя самата губи сили да се бори с коварната болест.
След края на химиотерапията Симона преминава и през лъчетерапия, насочена към останалите следи от заболяването. Процедурите са кратки, но изтощителни за организма – появяват се кожни реакции, силна сухота в гърлото и затруднено дишане.
След като преминава през целия тежък лечебен процес, Симона е избрана да участва в предаването по Би Ти Ви “Променените”, където екип от специалисти й помага да възстанови външния си вид и самочувствието си след промените, причинени от болестта и терапиите. Идеята на формата е не просто визуална трансформация, а връщане към усещането за нормалност и женственост – нещо, което тя признава, че е било силно разклатено по време на лечението. За Симона това участие се превръща в символичен финал на една тежка битка и първа стъпка към ново начало извън болничната среда.
“Дори да е тъмно, винаги има светлина”, казва Симона. Но не като клише, а като човек, който е бил на крачка да се откаже и е избрал да продължи.
БГ днес
Автор: Борис Ангелов, 19min.media В 17 часа днес лично премиерът Андрей Гюров събира на среща "лидери…
28-годишната Габриела Цветкова жената, която пострада тежко в катастрофата на Е-79 между Мездра и Ботевград.…
Прогнозата за активен зимен циклон около тазгодишния Великден остава в сила, като се очаква той…
Mother and a baby Всички ние казваме всякакви неща, когато сме засегнати, но нашите предци…
Понякога любовта не чака думи, обяснения или логика. Тя се случва внезапно, от пръв поглед…
По 250 евро Великденска помощ ще получат пенсионерите с ниски доходи в Кипър, обявиха от правителството.…