Преди 47 г. към космоса излита първият български космонавт Георги Иванов

Днес светът е отправил поглед към космическата мисия на НАСА –  “Артемида II”. Но преди точно 47 години първият българин излиза към космоса и остава там близо 48 часа.

1 денонощие, 23 часа, 1 минута и 31 обиколки около Земята. Толкова продължава полетът на първия българин в Космоса. Георги Иванов държи световен рекорд, който и до днес не е подобрен. По времето на цялата мисия той остава спокоен, а пулсът му не трепва.

„На 12 април 1961 г. Юрий Алексеевич Гагарин излетя за първи път в Космоса. И направи една обиколка за 108 минути. С това той прокара първата бразда на човечеството в космическите изследвания”, припомни първият български космонавт пред  bTV.

Той сподели, че когато Гагарин е дошъл в България през 1961 г., българите от Военновъздушното училище не са могли и да мечтаят за Космоса. „Мислехме, че едва ли българин ще полети в Космоса до 2000 година”.

„В края на 60-те години беше създадена програмата „Интеркосмос”, по която и България влезе в аналите на космонавтиката”, каза той.

По думите му подготовката за излитането в Космоса е започнала на 20 март 1978 г. „Започна теоретична подготовка. Изучава се изцяло космическият кораб, динамиката на полета, астрономията и съответно корабите, с които ще летим – корабът „Съюз-33″ и станция „Салют-6″ на която трябваше да достигнем с моя командир Николай Рукавишников”.

Космическият кораб „Союз-33”, който е част от програмата „Интеркосмос”, е изстрелян в орбита на 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време от Байконур. С него към звездите политат Георги Иванов и Николай Рукавишников.

Полетът продължава 1 денонощие, 23 часа, 1 минута и 16 секунди.

Екипажът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията „Салют-6”. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. Внезапно обаче, на 3 км от станцията, основният двигател на „Союз-33” отказва. Екипажът в станцията „Салют-6“ вижда искра/пламъци от главния двигател. Следват три неуспешни опита за пускане на главния двигател. Скачването е отменено.

Днес Георги Иванов разказва: „Спомням си първия си и, за съжаление, единствен полет в най-малките подробности, а понякога дори го сънувам. Най-трудното по време на полета беше отказът на основния двигател, който позволяваше да се извършват маневри. Поради тази повреда се оказахме с около 12 часа свободно време, докато в Центъра за управление на полета решаваха задачата за нашето завръщане. По-голямата част от това време прекарах с фотоапарат в ръце, снимайки Земята, космическата станция, Луната“, пише БТА.

„Това беше първото балистично спускане на „Союз“ в историята, на места претоварването беше десетократно. Но ние издържахме“, разказва още Иванов. Въпреки всички трудности, мисията завършва успешно, а 12 април Иванов определя като свой „втори рожден ден“.

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958). Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. 

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата “Интеркосмос”. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. 

Глас нюз бг