Панделиева силно разстроена заради неадекватен мъж, облечен със скъпи дрехи

Лияна Панделиева изостри вниманието в социалните мрежи с последния си пост, в който е болезнено откровена за скорошна случка на улицата, която я е заварила неподготвена. Но и случка, която очевидно е отключила много въпроси след себе си – свързани с гражданската готовност и умението да се реагира в кризисни ситуации.

От поста на журналистката става ясно, че наскоро тя е срещнала човек в безпомощно състояние на улицата в София.

След среща, към която се придвижва с градския транспорт, Панделиева се връща към спирката, когато забелязва мъж, лежащ на тротоара. По думите й – той е бил добре облечен, с качествени вещи и неподвижен.

Не става ясно обаче дали е спял или е бил в безсъзнание.

“Стоя и се чудя какво е редно да направя”, пише тя в поста си. И признава, че се е колебала как да постъпи: дали да се обади на 112, дали да провери пулса му и дали изобщо да се намесва.

“Страх ме беше да не сбъркам”, споделя тя. И добавя, че след това е потърсила съдействие от случаен минувач, но жената е отказала, продължавайки по пътя си.

Двама мъже, които минават наблизо обаче откликват на молбата ѝ. Оставят вещите си и се опитват да събудят мъжа, проверявайки състоянието му.

След разтърсване мъжът реагира – става ясно, че е жив, макар и в неадекватно състояние.

Ето какво пише в поста й:

“Случка от вчерашния ден ме разстрои силно и ми отне време да я осмисля.

След срещата на която отидох с градски транспорт, вървях обратно към автобусната спирка. 50-тина метра преди голямото кръстовище, на тротоара лежеше едър мъж, криво подпрян на стената и или спеше дълбоко или беше в безсъзнание. Не беше клошар, обаче. Чисти и хубави дрехи, качествени тъмни очила, скъпи маратонки. Лежи и не помръдва.

Сама съм на тротоара и се зачудих какво е редно да направя. Не става да звънна веднага на 112, защото не знам и какво да кажа. Кракът на мъжа беше оголен от повдигнат крачол и плахо го докоснах – топъл беше. Беше ме страх да се направя на медицинска сестра и да хвана пулса на ръката му.

Мина жена и я спрях и я попитах дали да опитаме да събудим мъжа. Тя само поклати глава и отмина. Ми – ни да направя нещо, ни да тръгна. В този момент се задават двама дребни мъже с мърляви дрехи, всеки носи по чинийка с кебапчета и биричка.

Спрях ги и помолих да ми помогнат поне да знаем дали мъжът се нуждае от помощ. Въздъхнаха, оставиха биричките на земята, единият подаде чинийката с кебапчета на другия. С куража на мъж, той се наведе и разтърси легналия за рамото. Главата му съвсем се свлече. И аз добих малко кураж, сложих пръсти на врата му – имаше пулс.

Спогледахме се и предложих да се обадя на 112. Но мъжът го друсна още веднъж за рамото и изведнъж падналият се надигна и избълва такава попържня, че и тримата отскочихме назад. Останалите думи не се разбраха и той пак полегна и изръмжа.

• Момиче, давай да си ходим! Тоя ше живее вечно! – рече мъжът, който опита да помогне.

Та от снощи не спирам да мисля как е редно да постъпваме в подобна ситуация.

Преди няколко седмици луд клошар се мяташе върху колите на светофара до Строителния техникум. Стана огромно задръстване, водачи опитваха да го заобиколят по терлици, а той хвърляше боклуци по колите, лягаше по капаците. Случайни хора опитаха да го изведат, но той се връщаше. Обадих се на 112 и ме попитаха дали той ще остане там, докато дойде полицията. А? Моля?

В новините не сме чули за открито тяло на Сточна гара – значи онзи някак си е тръгнал. Но всъщност изобщо не е лесно да помогнеш, дори ако искаш.

По отношение на гражданската ни култура, ние всъщност не знаем някакъв базов протокол за действие. Аз съм жена с почти нулеви възможности за физическа помощ към по-тежък от мен човек. Не съм сигурна обаче дали позвъняване на 112 изчерпва моя ангажимент. В конкретния момент аз не можех да кажа повече от видното: едър мъж лежи и не помръдва. И да – страх ме беше да сложа пръсти на врата му, страх ме беше да го разтърся.

Сетих се също за това как на разни места ще бъдат разположени дефибрилатори. Свидетелите на подобни инциденти сме медицински невежи. Ами ако като голям ентусиаст по спасяване изтрескам този мъж с дефибрилатора? Ами ако той всъщност е получил инсулт, а аз то тресна с ток?

Генерално ни липсва гражданското образование по оказване на помощ. И да – този ни напсува, но можеше да е реален здравен проблем. Но като обикновени свидетели и пешеходци имаме пълното право да се страхуваме и от собствената си преценка за ситуацията, и за резултата от евентуалните си действия.”

Думите на Лияна Панделиева неизбежно отварят важния въпрос – кога се звъни на 112? Кога трябва да се потърси помощ от спешните служби? И какво всъщност трябва да каже човек, в случай че не е сигурен какво вижда?

По думите на Панделиева основният проблем е липсата на гражданско образование за реакция в подобни ситуации. Защото хората не знаят как да окажат първа помощ, страхуват се да не навредят и изпитват колебания дали изобщо да предприемат действие.

“Имаме право да се страхуваме от собствената си преценка”, неслучайно заключава тя в края.