ЕС го подкара през просото: Придвижва план за „полуприсъединяване“ на страните кандидатки

Лидерите на ЕС търсят консенсус по план, който да предложи на страните кандидатки някои от икономическите и политическите ползи от членството, докато те се ориентират в дългогодишния процес на присъединяване към блока, коментира изданието Politico, цитирано от bTV.

Предложението, изготвено от Франция и Германия, беше представено преди среща на президенти и премиери в Черна гора в петък. Париж и Берлин предложиха на страните кандидатки от Западните Балкани да се предложи статут на наблюдател в институциите на ЕС и ограничен достъп до единния пазар, докато завършат процеса на присъединяване. 

Планът „не остана без внимание“, каза естонският премиер Кристен Михал след разговори в крайбрежния град Тиват. „Трябва да започнем дискусията поне защото, когато видите резултата от (всичко), което правите, упорита работа, реформи и т.н., тогава мотивацията ви да го направите е много по-висока“.

Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия кандидатстват за присъединяване към ЕС и чакат от години, докато се обсъждат условията. Идеята да се предоставят на тези страни предприсъединителни предимства се разглежда като начин да се гарантира, че те няма да се разочароват. Според двама дипломати, запознати с разговорите, на които е предоставена анонимност, за да говорят свободно, лидерите в петък също са се съгласили, че процесът на присъединяване към блока трябва да стане много по-бърз.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коста беше първият, който публично подкрепи обсъждането на френско-германския план. След разговорите в петък той заяви пред репортери, че реформата е на масата, предлагайки „някакъв вид нова опция за разширяване, за да се действа бързо и да се завърши този процес, основан на заслуги“. „Изглежда положително“, каза висш служител на ЕС, работещ по въпроса. „Сега трябва да видим какво конкретно може да включва, да видим какво казват другите и да изградим консенсус.“

Смесени настроения

Домакинът на срещата Черна гора се стреми да избегне попадане в списъка на страните, за които се разглеждат частични облаги. Премиерът Милойко Спаич заяви, че страната е „изпълнила всички свои задължения“ за присъединяване към ЕС и „ще се постави в позиция, в която можем да се ползваме с всички права и да поемем всички задължения“ на пълноправното членство. Някои от тези, които са по-назад в процеса, са склонни да се възползват от икономически ползи възможно най-скоро. Албанският премиер Еди Рама заяви през януари, че поетапният подход към интеграцията е „добра идея“ и не си прави илюзии, че членовете-основатели на ЕС „са „главите“ в семейството, които вземат важните решения“. Някои от другите обаче се притесняват, че този ход може да създаде страни от втора класа, които трябва да приемат заповеди от Брюксел без подходящо представителство.

Докато предложението е предназначено само за Западните Балкани, посланикът на Украйна в ЕС Всеволод Ченцов предупреди за всяка ситуация, в която на страната му „се предлага всичко освен самото членство: достъп до вътрешния пазар, участие в програми на ЕС, институционално ангажиране без право на глас и постепенно включване в политиките на Съюза“. „Това създава риск от формирането на две категории страни кандидатки: тези, за които интеграцията води до членство, и тези, за които интеграцията рискува да се превърне в заместител на членството“, каза той. „Украйна не иска привилегировано отношение, а равно прилагане на договорените правила.“ Според Михал от Естония „целта винаги трябва да бъде пълноправно членство“. Винаги ще има „очакванията, че Европа ще спази обещанията си и когато заслугите бъдат изпълнени, ще станете член“, добави той.