Родопите пазят вълшебно цвете. Единствено е на Балканите

Наричат го цветето на Орфей – едно от най-емблематичните растения на Родопите и истинско природно съкровище, което не се среща никъде другаде на Балканския полуостров.

Уникалното растение е открито през 1834 г. от унгарския учен Имре Фривалдски, който му дава научното име Haberlea rhodopensis – Хаберлея родопензис. В него са съчетани името на ботаника Хаберле – преподавател на Фривалдски, и Родопите – планината, в която растението е намерено и където и днес намира своя естествен дом.

Силиврякът е ендемит. Той расте в пукнатините на варовиковите скали по поречието на река Арда, в местността „Шейтан кюприя“, около Ягодинската пещера, край язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“, както и в района на Ардино.

Още от древността растението е било обвито в легенди и мистичност. Според преданията траките познавали неговите лечебни свойства и го използвали като съставка в божествената амброзия – напитката, която дарявала здраве, сила и вечна младост. Разказва се, че жреците вдишвали дима от запалените му стръкове, за да изпаднат в пророчески транс и да отправят своите предсказания.

Лековитите качества на силивряка били известни и на древните римляни, които според някои изследователи дори го изобразявали върху монети. В по-ново време растението е използвано и в народната практика за лечение на болестта шап при добитъка.

Най-силна обаче остава връзката на силивряка с легендарния тракийски певец Орфей. Едно от преданията разказва, че цветето поникнало там, където капките кръв на Орфей докоснали земята, след като той бил разкъсан от вакханките. Друга родопска легенда твърди, че силиврякът се родил от сълзите на Орфей по неговата любима Евридика.

През вековете растението е получило множество народни имена – Орфеево цвете, безсмъртниче, родопка, китара, стирака и шапиче. Днес силиврякът остава не само символ на Родопите, но и едно от най-ценните природни богатства на България – растение, което съчетава наука, история, легенди и неподвластната на времето красота на планината.

Стандарт