Адвокат разкри изненадващ факт: ето кой всъщност заведе делото за бащинството на Алекс Сърчаджиева, не е Пепа

Дни след кончината на Йосиф Сърчаджиев около отношенията му с дъщеря му Александра отново се разгоря обществен интерес. Повод за това стана изненадващо твърдение на столичната адвокатка Добромира Полименова /на снимката в средата/, която твърди, че е прегледала архивите по делото за установяване на бащинство от 1984 година.

Според юристката широко разпространеното убеждение, че делото е било заведено от Пепа Николова, не отговаря на документите по случая.

По думите ѝ именно Йосиф Сърчаджиев е бил ищецът, който е поискал съдът да установи дали е биологичният баща на Александра.

Решение, взето под натиск

По информацията, разпространена от адвокат Полименова, актьорът е предприел съдебната процедура под натиска на свои близки, сред които и тогавашната му съпруга Райна Томова. Желанието било чрез съдебно решение окончателно да бъде изяснен въпросът за бащинството.

Пепа Николова не се отказала от битката и приела съдебния процес, убедена, че истината ще бъде доказана.

Кръвният тест променя всичко

В крайна сметка извършената по онова време експертиза установява, че Йосиф Сърчаджиев е биологичният баща на Александра. След съдебното решение тя получава неговата фамилия и юридическият спор приключва.

Въпреки това личните отношения между баща и дъщеря така и не се развиват. През годините Алекс Сърчаджиева неведнъж е споделяла, че е израснала без присъствието на баща си и че той никога не е бил част от живота ѝ.

Болката остава въпреки прошката

Макар актрисата публично да е казвала, че е простила на баща си, тя не е крила и болката, която отсъствието му е оставило през годините. След смъртта на Йосиф Сърчаджиев Александра запази мълчание и не направи публични изявления по темата.

“Любовта му с Пепа Николова е обречена от самото начало – Йосиф е женен за Райна Томова и има семейство, което няма намерение да напусне. Когато Пепа разбира, че е бременна, тя взима смелото за онези години решение да роди сама. На 20 май 1983 г. се ражда малката Алекс”, припомня Драгомира Полименова.

“Драмата става публична, когато под натиска на семейството си Йосиф решава да заведе дело, за да оспори бащинството си. Пепа Николова обаче не е жена, която ще наведе глава. Тя влиза в съдебната битка не за пари, а за честта на детето си”, убедена е Полименова.

Топ юристката разкри единствено пред “България днес”, че самата тя научава за това дело още в студентските си години, през 1991 г., когато следва право в Софийския университет.

“Упражненията ни ги водеше съдия, председател на окръжен съд. Аз много добре си спомням всичко, защото това са практични неща, упражненията по право са абсолютно практични занимания. И ни обучаваха хора практици – в смисъл адвокати, съдии, а не просто преподаватели, хора без реална практика”, върна лентата назад адвокат Полименова.

“По това време, когато се е водило делото, са се правели кръвни, а не ДНК-тестове. Но по това време, доколкото ми е известно, в Германия за първи път почват да се правят ДНК-тестове. Няма как да сме сигурни какъв е бил тестът тогава, но е било твърде възможно тестът да е бил и ДНК. Но точно тогава в Европа започват да се прилагат ДНК-тестове за бащинство и тогава е било възможно да се изпрати изследване в Германия. Наистина, това е било изключително скъпо, защото се е плащало на лаборатории в Германия, а в периода 1985-1990 г. е известно, че достъпът до чужда валута беше крайно ограничен. Освен това, че се е чакало и доста време – с месеци са се чакали резултатите. Казвано ми е, че се е чакало от 4 до 6 месеца. Но не съм чела делото и затова казвам, че е възможно. Аз съм от хората, които се страят да бъдат коректни в информацията. Така че със сигурност е бил кръвен тестът, но е имало и голяма вероятност да е бил и ДНК-тест. Но нямам достъп до делото, за да го проверя”, уточнява Добромира Полименова.

“Резултатите са категорични. Съдът принуждава Йосиф да признае Александра за своя законна дъщеря. Тя получава фамилията му, но… така и не получава сърцето му”, смята адвокат Полименова.

На питането на вестника дали преподавателят, който е описал това дело по време на упражнението, е бил съдия по него, видната правистка отговори, че “допуска тази възможност, но не би желала заради професионалната етика” да назове името му. “Нямаме право официално да споделяме тази информация, пък и не бих искала да поставя в неловка ситуация този конкретен съдия”, категорична е топ правистката.

Тя държи да посочи още, че не заема ничия страна по казуса и се стреми да бъде обективна. “За мен това е една човешка история”, набляга известната правистка.

“В тази история имаше всичко: изпепеляваща страст, съдебен прецедент, който промени българското правосъдие, и една горчива тишина, която продължи до самия край. Въпреки решението на съда Йосиф Сърчаджиев избира пълното мълчание. години наред той подминава собствената си дъщеря по коридорите на театъра, гледайки през нея, сякаш е прозрачна”, припомня адвокат Полименова. И добавя, че дори да е била присъдена издръжка, “тя е била нищожна”. “Така беше в онези години, пък и сега”, напомня тя.

Не такова обаче е било отношението на легендарния актьор към друг член на неговото домочадие.

“Доколкото знам и имам информация, синът му Пролетсин е припознат. Той е дете, но без да съм гледала документи, на съпругата на Йосиф Сърчаджиев, но не от него. И всъщнотст той го припознава като свое дете. Има такава специална съдебна процедура за признаване на чуждо биологично дете. Това е различно от осиновяване, но има сходно значение. В този смисъл Пролетсин е законен наследник на Сърчаджиев”, разясни за “България Днес” видната софийска правистка.

Драгомира Полименова изтъква, че когато през 2006 г. Пепа Николова умира и 23-годишната тогава Алекс “остава съвсем сама на света”, баща й “не й протяга ръка”.

“Преди годзини, след като преживя тежък инсулт, Йосиф Сърчаджиев сподели в едно от малкото си откровени интервюта: “Имам грехове… Направих нещо, което не трябваше да правя. Голям грях имам към Александра. Дано ми прости…”, спомня си думите на покойния култов актьор адвокат Полименова, наричайки ги “кратък, закъснял опит за прошка”.

“Днес тази история остава като вечен урок: съдът може да те накара да бъдеш баща по документ, но никой на земята не може да те накара да обичаш. Но Алекс превърна тази огромна лична болка в изкуство”, обобщава Драгомира Полименова.

БГ днес, За жената