„Като умра, не искам да имам гроб… не искам децата ми да изпитват днешното ми преживяване”: Жена от Храбрино разтърси мрежата

Една емоционална публикация в социалните мрежи предизвика десетки реакции, след като жена от пловдивското село Храбрино разказа за гледката, която заварила на гроба на свои близки. Вместо място за почит и покой, тя открила купчини окосена трева и отпадъци, изхвърлени върху крайния гроб.

Авторката на публикацията – Нели Илиева – първо отправя въпрос към кмета на селото. По думите ѝ в гробищния парк няма контейнер или обособено място, където хората да изхвърлят тревите и храстите, събрани при почистването на гробовете.

„Господин кмете, къде хората, почистващи гробовете в гробището, да изхвърлят тревите? Няма контейнер, нито посочено място за това. Създава се предпоставка за възникване на пожар от струпани купчини от треви и храсталаци“, пише тя.

Още по-болезнени обаче са думите, с които се обръща към хората, оставящи отпадъците върху чужди гробове.

Според нея това се случва всяка година, тъй като гробът на близките ѝ е краен и някои посетители използват мястото като удобно сметище.

„Посещаваме гроба на роднините си веднъж годишно и всеки път картинката се повтаря. Половин ден разчистваме“, споделя тя.

Най-силно впечатление прави финалът на публикацията, в който жената признава, че преживяното я е накарало да преосмисли собственото си желание за последен покой.

„Като умра, искам да нямам гроб, да бъда изгорена и прахът ми да бъде хвърлен в Марица или в морето. Не искам децата ми да изпитват днешното ми преживяване“, пише Нели Илиева.

Под публикацията се включват и жители на селото. Част от тях уточняват, че контейнер за отпадъци има, но се намира далеч от гробищния парк – под моста в района, тъй като предишното му местоположение затруднявало сметосъбиращия камион.

Други обаче смятат, че това не решава проблема.

„Контейнерът е доста далече от гробищата. Аз винаги събирам отпадъците в чували и ги нося до него, но там не му е мястото. Преди години имаше човек, който се грижеше за гробищния парк, но при последните кметове това не се случва“, коментира местна жителка.

Случаят поставя въпроси не само за поддръжката на гробищния парк, но и за отношението към местата, където хората отиват да почетат паметта на своите близки. Защото уважението към мъртвите често започва с уважението към гроба на някой друг.

Глас нюз бг