Охранител на минимална заплата: След сметките едва ми остават пари да изляза няколко пъти в месеца на кафе

Минималната работна заплата в България е изправена пред нова промяна. Държавата, работодателските организации и синдикатите разполагат с по-малко от два месеца, за да постигнат съгласие за нов механизъм, по който тя да се определя занапред. Ако такова споразумение не бъде постигнато, увеличението на минималното възнаграждение от следващата година остава под въпрос.

Сред хората, които получават минимална заплата, е Петър Ников от Русе, който работи като охранител. По думите му настоящото възнаграждение не е достатъчно за нормален живот.

След като платя ток, вода и останалите сметки, почти не остават пари. Едва ми стигат да изляза няколко пъти в месеца на кафе

разказва той пред БНТ

Според него за нормален стандарт на живот са необходими поне 900 евро месечно.

До този момент минималната работна заплата се определяше автоматично като 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца. Този механизъм беше въведен през 2024 г. с идеята да съответства на европейската директива за адекватните минимални работни заплати.

Според бившия министър на труда и социалната политика Христина Христова обаче този подход не изпълнява изискванията на европейското законодателство.

По думите ѝ автоматичното определяне на минималната заплата изключва социалния диалог между държавата, работодателите и синдикатите и не отчита ключови икономически показатели като производителността на труда, инфлацията и общото равнище на доходите.

Европейската директива действително препоръчва минималната работна заплата да бъде около 50% от средната или 60% от медианната заплата, но това е само един от критериите. Според правилата трябва да се вземат предвид и редица други икономически фактори.

От КНСБ се обявяват против отпадането на досегашния автоматичен механизъм, макар да признават, че методиката има нужда от промени.

Главният икономист на синдиката Любослав Костов предупреждава, че при досегашната формула минималната работна заплата би достигнала около 700 евро от 1 януари 2027 г. Според него премахването на механизма създава несигурност, тъй като в момента никой не може да каже какъв ще бъде размерът на минималното възнаграждение догодина.

Костов смята още, че без ясно разписани правила синдикатите ще бъдат поставени в по-слаба позиция при бъдещите преговори с работодателите.

От Българската стопанска камара обаче подчертават, че не са против увеличението на доходите, а настояват единствено процесът да бъде предвидим и икономически обоснован.

Според директора “Индустриални отношения“ в БСК Жасмина Саръиванова новият механизъм трябва да отчита комплекс от показатели – производителността на труда, ръста на средната и медианната работна заплата, състоянието на пазара на труда, икономическата среда, както и спецификата на различните професии и добавената стойност, която те създават.

От КНСБ остават категорични, че настоящата минимална работна заплата не е достатъчна и трябва да бъде увеличена, тъй като според тях много хора продължават да работят, но въпреки това остават бедни.

Паралелно с изработването на новия механизъм България трябва окончателно да въведе в националното си законодателство европейската директива за адекватните минимални работни заплати. Срокът за това вече е изтекъл и страната е изправена пред риск от наказателна процедура от страна на Европейската комисия.

Христина Христова предупреждава, че подобни процедури обикновено започват с препоръки и наблюдение, но при неизпълнение могат да доведат и до финансови санкции.

Ако държавата, работодателите и синдикатите не успеят да постигнат съгласие за нов механизъм в предвидения срок, размерът на минималната работна заплата ще трябва да бъде определен с решение на Министерския съвет.