Денков едно си знае: Войната на Путин срещу България се разраства чрез неонацистки мрежи

„Войната на Путин срещу нормалния живот в България се разраства“. Това написа в своя публикация във Facebook бившият премиер Николай Денков.

Според него проруските неонацистки мрежи в страната „набъбват необезпокоявани като мащаб и вреди“, въпреки че проявите им са криминализирани. Денков дава пример с нови данни за убийството в Пловдив, според които обвинените деца са последователи на руския неонацист Максим Марцинкевич–Тесак. Той твърди, че мрежата им е много по-голяма от арестуваната група.

Като други примери за неонацистки действия Денков посочва агресията срещу еврейски младежи в български хотел, както и „невижданата досега тролска активност“, възхваляваща расизъм, антисемитизъм, краен национализъм, насилие и омраза.

„Целта на подстрекателите им е ясна – дестабилизация на държавата“, коментира бившият министър-председател. По думите му това се случва чрез внушения, че демокрацията е лоша, а най-добра е диктатурата на Владимир Путин.

Най-тревожното според него е, че този сценарий се разиграва с „любезното бездействие на прокуратурата и службите за сигурност“. Той отбелязва, че по закон те са длъжни да преследват вражеските влияния и нацистките прояви, но резултати досега няма. Годишният доклад на ДАНС от миналата година също определи руските хибридни атаки като една от основните заплахи за националната сигурност, а политици предупреждават за руската пропаганда от години.

В публикацията си Денков задава три въпроса към управляващите:

• Има ли държавата данни за неонацистки формации, които приемат насилието като модел, и какви действия се предприемат срещу тях?
• Има ли мерки срещу неонацистката пропаганда чрез тролски фабрики в социалните мрежи?
• Има ли военизирани националистически групи, които тренират за насилствено завземане на властта, и кой ги ръководи?

Според Денков управляващите имат всички инструменти да се противопоставят на тези заплахи – чрез независима прокуратура, реформирани ДАНС и МВР, както и чрез промени в образованието. „Искат ли и могат ли?“, завършва той.