“Мамо, колко остава? Умирам”: Драматична ситуация завърши щастливо в Пловдив / СНИМКИ

Искам да споделя какво преживяхме снощи, защото това не бива да се случва на никое семейство. Така жителка на Асеновград започва разказа си за драматично преживяване от снощи. И добавя:

Аз съм майка на 14-годишно дете. След прием на спазмалгон дъщеря ми получи тежка алергична реакция. Само за около 10 минути състоянието ѝ се влоши драстично – поду се цялото ѝ тяло, поду се и гърлото, обрина се, лицето ѝ стана жълто като восък и започна да се задушава.

Изпаднахме в паника. Качихме се веднага в колата и тръгнахме към “Меди Хелп-АС – Неотложна помощ“ в Асеновград с надеждата, че ще получим спешна медицинска помощ.

В 21:45 бяхме пред входа. Звъняхме, тропахме, викахме. Детето ни се влошаваше пред очите ни, а нямаше абсолютно никаква реакция. Вратите останаха затворени. Никой не излезе. Никой не попита какво се случва. Никой не реагира.

Това ли е неотложната помощ? Та нали именно за такива случаи съществува? Как е възможно родители с дете в тежко състояние да останат сами пред затворена врата? Безразличието в подобен момент е ужасяващо. Когато човек потърси помощ, очаква поне някой да отвори и да реагира, а не да бъде оставен да се справя сам в най-страшните минути от живота си.

Наложи се веднага да тръгнем към Пловдив. Съпругът ми караше на аварийни, а детето ми плачеше и повтаряше: “Мамо, колко остава? Умирам…“. Няма родител, който да чуе тези думи и някога да ги забрави.

А ако нямахме кола? А ако нямахме възможност да стигнем до Пловдив? Какво щеше да се случи тогава? Колко още хора трябва да изпаднат в подобна ситуация, за да се обърне внимание? Къде са институциите? Кой носи отговорност, когато хора в спешно състояние не могат да получат навременна помощ?

За щастие стигнахме до УМБАЛ “Св. Георги“ в Пловдив, където младите лекари реагираха незабавно. Поеха детето ми веднага, оказаха необходимата медицинска помощ и направиха всичко възможно, за да овладеят състоянието му. От сърце им благодаря. За мен те показаха какво означава истински лекар – професионализъм, човечност и бърза реакция.

Пиша това не за да настройвам хора срещу някого, а защото никой родител не трябва да преживява подобен ужас. Надявам се този случай да бъде проверен и да се вземат мерки, защото следващия път някой може да няма нашия късмет.