Най-голямото село у нас счупи всички рекорди: От донските казаци до златна индустрия

Най-голямото село у нас – силистренското Айдемир, счупи всички рекорди: по брой жители, по производствена база, по заплати на село. Днес то е цял свят между Дунав и Силистра – с промишлена зона, фабрики, ферибот, детска градина с близо 100 деца и квартал, пазещ паметта на донските казаци.

Според официалните данни на статистиката след последното преброяване у нас през 2021 г. Айдемир води националната класация за население в селата с 6588 жители – повече от жителите на редица български градове.

От тогава до днес данните леко са се променили. В таблицата на НСИ за 2025 г. Айдемир е с 5058 жители и е трети след Лозен и Бистрица. Но това не отменя рекордите му. Още повече, че бумът на нови жители в софийските села е пряк резултат от пандемията, а Айдемир е най-голямото село в България десетилетия наред.

Село с размерите на град

Айдемир се намира само на няколко километра от Силистра и близо до Дунав. Тази позиция е една от големите му сили. Селото не е откъснато от градския живот, а практически е част от икономическата орбита на Силистра.

То има три различни лица – централната част, квартал „Деленките“, където има големи панелни блокове и прочутата „Татарица“. Именно последният квартал е най-необичайната страница от историята му.

Татарица е свързана с донските казаци старообрядци, преселили се по тези земи след Булавинското въстание от 1708 г. Така в едно от най-големите села на съвременна България се пази памет за общност, дошла от далечните руски земи преди повече от три века.

Това не е просто историческа подробност. То обяснява защо Айдемир има толкова различен облик – с пластове история, култура и традиции, наслагвани през вековете.

От нивите до фабриките

Айдемир не е село, което живее само от земеделие. В него и непосредствено около него е концентрирана производствена дейност, която е доста по-сериозна от представата за „селска икономика“.

Един от емблематичните работодатели е “Каумет” АД, производител на технически каучукови изделия. Компанията има дълга история – създадена е през 1968 г., а производството ѝ включва автомобилни вентили, маркучи за спирачни системи и други технически каучукови изделия. Производствената база се намира в Западната промишлена зона на Айдемир.

Друг важен производител е ТУКАИ БЪЛГАРИЯ, чиято база е именно в Айдемир. Компанията произвежда гъвкави връзки за флуиди за строителството, домакинството и промишлеността и използва автоматизирани производствени процеси. По данни от Jobs.bg дружеството има над 220 служители.

Тук вече се вижда интересната промяна. В едно българско село работи производство, което не е просто малък цех, а част от международна индустриална верига.

Колко се печели край Дунав

Айдемир не е място, в което заплатите са софийски. Но има нещо друго – за района има реална индустриална заетост.

Показателен е примерът с ТУКАИ БЪЛГАРИЯ. Финансовите данни за компанията показват средна нетна месечна заплата от 1549 лева за 2022 г., а за 2024 г. средната нетна заплата е 1549 лева, при средна брутна от 1996 лева според публикуваните финансови данни.

В същото време актуалните обяви показват, че пазарът вече предлага различни нива според конкретната работа. През юни 2026 г. компанията обявява позиция за складов служител със заплата 850–1050 евро бруто, а през юли търси монтажници на каучукови изделия за 700–830 евро бруто. За общ работник предложението е 700–780 евро бруто.

Това е важен знак за живота в района. Не всички жители работят в самото село, но Айдемир е част от местния трудов пазар на Силистра. Човек може да живее в голямото село, да работи в производството и да има ежедневен достъп до градските услуги.

Фериботът отваря вратата към Европа

Има още един коз, който повечето села в България могат само да си пожелаят.

В Айдемир, в Западната промишлена зона, се намира Фериботен терминал Силистра. Той обслужва линията Силистра–Кълъраш и е част от транспортната връзка през Дунав между България и Румъния. Официалните документи на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ посочват адреса на терминала именно в село Айдемир.

Това превръща селото в своеобразна врата към Румъния. Тирове, автомобили и пътници преминават през място, което административно е село, но по функции отдавна надхвърля типичната представа за село.

Тук има и деца

Един от най-важните въпроси за всяко голямо село е прост: има ли бъдеще?

В Айдемир отговорът засега е „да“. Детска градина „Мир“ има две сгради и обслужва близо 100 деца, разпределени в четири предучилищни и една яслена група. Има учители, помощник-възпитатели и медицински сестри.

Само този факт казва много. В огромна част от българските села детските градини се борят за всяко дете. В Айдемир има достатъчно малчугани, за да функционира яслена група и четири предучилищни.

През 2026 г. детската градина дори реализира проект за „умна“ еко-градина, насочен към устойчивото развитие, енергийната ефективност и познанията за възобновяемите източници.

Селският живот не е идилия

Да живееш в Айдемир обаче не означава, че всичко е решено.

Размерът на селото създава и градски проблеми. Инфраструктурата трябва да обслужва хиляди хора, а това е съвсем различна задача от поддръжката на малко населено място.

Канализацията е един от примерите. В селото се реализират проекти за реконструкция и доизграждане на ВиК инфраструктурата. Предвидени са реконструкция на повече от 10 километра водопроводна мрежа и изграждане на 22,5 километра битова канализация.

стандарт