Париж-24 счупи джендър-рекорд – състезават се 193-ма спортисти, парадиращи със своята “различност”
Париж-24 счупви джендър-рекорд – в това издание на Олимпийските игри се състезават 193 трансджендъри, парадиращи със своята „различност“. В Токио-21 броят им бе 186. Тези данни са на Аутспортс, създаден специално за трансджендъри-спортисти.
Олимпиадата се превръща в политическа платформа за разпад на нормалността – и далеч не само поради предизвикалите отвращение със своята безвкусица и явно богохулство елементи в откриването. “Ние изпращаме послание за включване на тези игри”, заявява френският министър на спорта Амели Удеа-Кастера пред Асошиейтед прес. Според нея, за правителството в Париж е важно да продължи да се бори срещу всички видове дискриминация.
“Спортът е много важен фактор да движим този напредък в обществото и това е причината да съм тук днес”, подчертава Удеа-Кастера.
Възниква въпросът каква е целта на Олимпийските игри – дали продължават да бъдат състезание за високи спортни постижения, или се превръщат в арена на извратени фантазии на агресивно сексуално малцинство, прерастващо в глобалистки инструмент за торзом над жените-спортистки.
Защо тормоз над жените-спортистки?
Защото практиката е мъже да се регистрират като участници в женските състезания. Няма регистриран случай жени да се натискат за спортна надпревара с мъже.
Дори и сестрите Уилямс не успяват да победят мъж извън топ 200 в тениса. Серина и Винъс губят в по един сет /6-1; 6:2/ от Карстен Брааш в „Битката на половете“ през 1998 г. Класираният на 203-о място Брааш пуши и пие, и не си дава много зор – и резултатът е разгром за сестрите.
Ето защо е толкова подло мъже да влизат в женски състезания под прикритието на „права на човека“ и с помощта на всякаква химия за „смяна на пола“.
Значи допингът е забранен, но всичката химия за „смяна на пола“ е разрешена?!
Това е толкова несправедливо спрямо жените, че спокойно може да се определи като гавра и подигравка с техния труд. Джендър-подигравка с всеотдайния, тежък и дългогодишен труд на жените-спортистки. Това се случва на игрите в Париж, макар че не започва от там.
България също е потърпевша чрез своята боксьорка Светла Каменова.
След огромен скандал поради участието на мъж – тайванецът Ли-Ю Тин на световното първенство по бокс в Индия миналата година медалът му бе отнет и присъден на Каменова. Причината е, че Ли-Ю Тин „не е издържал на тест за пола“.
Явно обаче на тестовете за Париж-24 тайванецът се е справил по-добре и сега се състезава сред жените, като е вероятно да се изправи отново срещу Светла Каменова.
Ли е допуснал само 5 загуби от 24 мача сред жените – познайте защо? Защото е мъж, разбира се.
Дали е справедливо това? Или е гавра и подигравка с жените-спортистки?
Значи когато мъж пребие жена извън Олимпийските игри, това е престъпление, което не трябва да се толерира по никакъв начин. Нулева толерантност, нали? И правилно!
Но когато мъж пребие жена в боксов мач на Олимпийските игри, това е равенство между половете и стъпка напред в цивилизацията. Е, кое му е правилното?!
Трансджендър-идеологията е превърната в смазваща жените практика – и това го твърдя от шест години насам. Тогава започнах битката срещу Истанбулската конвенция и продължавам и сега, защото се убеждавам все повече в чудовищната същност на джендър-детерминирания либерал-екстремизъм – идеология, която вече е обсебила всички значими спортни и културни събития в света.
Те нямат намерение да спрат дотук – според един от лидерите на LGBTQ+ общността Мат Кларк „Париж-24 оставя завещание/наследство, което ще се развива в следващите игри“.
Според тези активисти, „въпреки че Олимпийските игри правят огромен напредък през годините, международната атлетика трябва да извърви дълъг път, за да се отвори към спортистите-трансджендъри и общността зад тях“.
Интересно е какво мисли Българският олимпийски комитет за всичко това.
Някой трябва да зададе този въпрос.
Александър Урумов