Боян Рашев е съдружник в услугите за устойчиво развитие на EY denkstatt, с фокус върху околната среда, енергията и ресурсите. От 2003 г. работи върху различни аспекти на устойчивостта с различни институции в България, Европейският съюз и по света.
Изминалият ноември ще се запомни като най-слабият месец в модерната история на българската енергетика!
Отчитаме рекорден внос на ток на стойност около 230 млн. лв. при нетен резултат от -530 GWh. Втората графика ясно показва, че сме били нетен вносител в почти 95% от времето. Износ е имало само в редките моменти на слънчево и топло време, когато и цените са били относително ниски.
Средната цена на тока (пазар “Ден напред”) e била 168 евро/MWha, а таванът на цените за промишлените потребители си остава 180 лв./MWh. Това значи, че накрая те плащат почти двойно по-малко от пазарните цени като разликата се покрива от държавата (през Фонд СЕС). Тази схема сработваше страхотно, когато фондът се пълнеше от огромния нетен износ на централите ни от средата на 2021 до средата на 2023 г. През 2024 г. очевидно вече внасяме, а още с началото на зимата вносът придобива застрашителен размер.
В задачата се пита:
1. Колко дълго ще издържи държавата да субсидира тока при такъв голям нетен внос като през ноември?
2. Колко дълго ще издържи индустрията, ако изведнъж се окаже, че повече няма пари за подобни компенсации?
Уточнение: Да, очевидно АЕЦ Козлодуй работи на пълна мощност само 25% от времето през ноември. За съжаление обаче нетният внос продължава в голям размер и след включването на втория блок и въпреки че ТЕЦ Марица изток 2 работи със 7 от 8-те си блока. Декември ще бъде също толкова зле…
Благодаря на Alexander Harizanov за хубавата първа графика!
