Чета българските медии тая сутрин относно ситуацията в Сирия и гледам, че във всяка дописка (те са превод от чужди медии, разбира се) където се говори за „лидера на въоръжената опозиция“, „лидера на бунтовниците“ и т.н. все изскачат различни фамилии. Колкото дописки, толкова и лидери.
Не е добре тая работа, защото лидерът е само един, иначе той не е лидер. Поради това обикновено „лидерите“ почват да си мерят… брадите (в дадения случай) и който има по-дългата брада, той печели. Тези, които нямат бради, те са най-губещи.
За главата на най-брадатия лидер на опозицията – Джулани, американците дават 10 милиона долара, но никой не я взема тая глава, даже срещу 10 милиона долара. За главата на Осама бин Ладен САЩ даваха 50 милиона долара, което ще рече, че Джулани е само пет пъти по-безопасен от Осама, което е не само повод за успокоение, но и свидетелство, че цялата история е Пунта Мара и Шменти Капели.
48-часа след избухването на либералната демокрация в Сирия, брадати хора ограбиха Централната банка. Класика. Не че инфлацията дето ги чака ще остави нещо от тези пари, но пак си е щета.
Брадатите веднага подпукаха кюрдите, защото трябва да се изплаща инвестицията, направена от Анкара.
Американците бомбардират ИДИЛ, защото бомбардировките са им национален спорт, а пък и Обама каза, че носят вина за неговото създаване, сигурно изпитват угризения, знам ли.
Израел бомбардира каквото си иска и когато си поиска, защото има свещено право (дадено от американците) за това. Освен това си взе още малко сирийска земя. Кой ще му каже нещо?
Русия вече не бомбардира нищо в Сирия. За нея сега се коментира или лошо, или нищо. Лакмусът в случая ще бъдат базите й. Останат ли – тя е в играта. Изритат ли ги – провалила се е, каквото и да обясняват.
Впрочем над сирийското посолство в Москва вече се вее зеления байрак, а държавните агенции вместо „терористи“ пишат „въоръжена опозиция“. В света винаги е било така.
Чеченците бяха върли врагове, но сега умират за Русия в Украйна. Талибаните бяха върли врагове, но сега посрещат руски министри с червен килим. И обратното. Снощи Ердоган каза, че в света са останали двама лидери – той и Путин. Мисля, че Агент Доналд се е обидил.
В Сирия става същото, което се случи при избухването на либералната демокрация в Либия, Египет и Ирак. И Либия и Ирак вече не са единни държави, поделени са на анклави по етнически, по религиозен, по политически признак. В Египет се намесиха военните и стабилизираха нещата, Бог знае докога.
Тъй като винаги има неразбрали, да поясня, че изразът „либерална демокрация“ е употребен в сардоничен смисъл. Румънците вече разбират защо.
Георги Георгиев