тбелязваме Великден – Възкресение Христово. Този ден Господ е сътворил – да се зарадваме и развеселим в него! Това е един от молитвените призиви в Празника на празниците, както се нарича Възкресение Христово.
Поради величието на този празник той е наричан още Великден.
А по подобие на юдейския празник (след който Христос възкръснал) носи и името Пасха.
Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка.
За християните това е най-големият празник,
за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.
Основният поздрав за Възкресение Христово е “Христос воскресе!” (Христос възкръсна!) и отговорът е “Воистину воскресе!” (Наистина възкръсна!).
А основната празнична песен на Великден е “Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав” (“Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на тези, които са в гробовете, дарува живот”).
Традицията повелява
в украсата за празника да се включат червени и бели яйца. Приготвят се по няколко великденски обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
На празника деца и възрастни се сборват с червени яйца, като гледат чие ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Според народната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.