Майка на две деца от България заяви, че напуска Северна Ирландия след нападение срещу дома ѝ в Балимена, графство Антрим.
Протестиращи хвърляха коктейли “Молотов”, тухли и фойерверки по полицията и повредиха редица имоти по време на поредната нощ на безредици в града във вторник, съобщава BBC.
„Това ме кара да се преместя оттук, за да спася децата си, за да нямат никаква депресия, никакъв спомен за това в бъдеще“, каза Мика Колев пред BBC News NI.
„Знаем какво ще се случи. Не е възможно да чакаме да видим какво ще се случи“, добави тя.
Във вторник вечерта размирници нахлуха в къщата ѝ и причиниха значителни щети. Семейството ѝ беше напуснало къщата преди инцидента – страхувайки се за безопасността си, и гледаше предавания на живо на безредиците в района в TikTok.
„Нямаме нищо вътре – телевизорът, диванът, масата, всичко, което имаме [е унищожено]. Децата ми са уплашени“, каза тя.
Мика Колев, Снимка: BBC
Мика и нейният партньор, които имат 15-годишен син и 6-годишна дъщеря, се преместили в Северна Ирландия преди десетилетие.
„Никога не сме създавали проблеми. Ако някой от България или Румъния създава проблем, просто отидете при тях и се изправете пред проблема, не с всички.
Не всеки е проблем в тази страна. Тук сме от 10 години и работим и плащаме наем от 10 години, ходим нормално на училище, никога не създаваме проблеми“, заяви тя.
Насилието избухна за първи път в понеделник след мирен протест срещу предполагаемо сексуално посегателство над момиче в града през уикенда. Двама тийнейджъри са обвинени и са говорили чрез румънски преводач в съда, за да потвърдят имената и възрастта си.
Те са на 14 години. Адвокатът им заяви, че са отрекли обвиненията.
Тълпи се събраха в района на Клонавон Терас, където е извършено предполагаемото нападение. Полицията описа безредиците и насилието като „расистко хулиганство“.
Снимка: BBC
В отговор на насилието някои семейства поставиха плакати с националностите си на входната врата в опит да предотвратят нападения върху домовете си.
Мика каза: „Аз плащам наем, това е моята къща. Чувствам се сякаш това е моята страна, моят град. Работя, живея тук.
Дъщеря ми е родена в тази къща, щастлива е в училище и обича музиката оттук. Тя свири тук, има паспорт за тук – уплашена е. Трябва да ги спра [децата си] да ходят на училище, трябва да спра работа, защото се местим.
Не е възможно да останем тук. Всички ли са щастливи? Това, което искат, се случи“.
Превод и редакция: БЛИЦ