Спекулата и картелните споразумения се нуждаят от наказателно преследване. Трябва да има поправки в Наказателния кодекс за това. Да знаят тези хора, които ги създават, че ако продължават по този начин, ще следва затвор. Няма затвор, тъй като има корупция по високите етажи на властта. Не можете да ме убедите, че кметът на селото, в което откриха свръхмодерната цигарена фабрика, нищо не е знаел, както и местните. Това заяви в интервю финансистът Мика Зайкова.
„Досега няма наказателно преследване на картелно споразумение и спекула. Имам приятелка, която живее и работи в Германия. Миналата седмица ми беше на гости. Отидохме в една хранителна верига и тя възкликна: „Леле, колко е скъпо тук!“, разказа Зайкова.
Вакханалията на високите цени е следствие на четирите години политическо безвремие.
Забелязваме летаргия на контролните органи – КЗП, КЗК и КФН. Всички те са обвързани с корупционни практики. Новото правителство успява да смени състава на ресорните контролни органи. Това не е достатъчно, защото се нуждаят от разширение на техните правомощия.
Сега надуват цените, защото като дойде еврото, няма да могат, тъй като ще ги санкционират, убедена Мика Зайкова.
Еврото не е виновно за повишаването на цените, а спекулата и картелното споразумение. В търговските вериги разликата в цената е 18 ст., 12 ст. …Тази минимална разлика е сигнал за картелно споразумение.
Спекула има и при лекарствата.
„Не може пробиотик, който струва 21 лв., да го продават за 29 и да обявяват, че го предлагат на промоция за 24 лв.“, обясни Зайкова.
Тя направи и паралел между цените у нас и в другите страни от ЕС.
С най-сериозен ръст е цената на брашното, която за година се е повишила с 23%, отчете главният икономист на КНСБ Любослав Костов. По региони, най-високият годишен ръст на брашното е в Пловдив – с 28%. Хлябът в София е най-скъп с годишно увеличение от 20%, допълни той. Във Велико Търново пък се наблюдава най-високият ръст на цените на картофите – 28%.
Брашното ни е най-скъпото в целия Европейски съюз – 1,07 евро.
Оризът също – над 2 евро. Прясното мляко също ни е най-скъпото, както и олиото, за което средната цена е 1,55 евро. Сред стоките с високи цени са кравето сирене и яйцата.
В малката кошница една трета от стоките са с най-високите и едни от най-високите стойности в сравнение с държавите от ЕС, които са включени като референтни в наблюдаването на малката потребителска кошница, посочи Костов и добави фрапиращ факт: Млякото, сиренето и яйцата са на 125% от средноевропейските стойности.
В същото време нашата минимална работна заплата продължава да е най-ниската в ЕС.
За сравнение, от КНСБ са направили изчисления колко пъти човек с минимална работна заплата може да купи тези 21 стоки от малката потребителска кошница. В България – 9,7 пъти, в Румъния – 17 пъти, в Хърватия – 17,7 пъти, в Испания – 21,2 пъти, във Франция – 26,6 пъти, в Германия – 31,3, в Нидерландия – 33,7 пъти.
В края на юни НАП оповести с колко са се повишили цените на основните групи храни и стоки, припомня SafeNews.
Цените във всички 14 групи големи стоки са се повишили с между 5 и 40%. Това отчете НАП след проверките в търговските обекти, започнали в началото на юни. НАП предприе контролни действия в повече от 150 големи търговски вериги и локални магазини в над 30 града в България.