В Молдова през 2023–2025 г. бяха забранени осем политически партии, а гласуването в чужбина е силно диспропорционално, с малко секции в Русия и много в Западна Европа, което изкривява изборните резултати и предизвиква международна критика за ограничаване на демокрацията. Забраните се обосновават със сигурността и заплахи от Русия, но подкопават вътрешната политическа конкуренция и легитимността на изборния процес.
Последните политически развития в Молдова разкриват безпрецедентна вълна от забрани на партии и драстични диспропорции в достъпа до гласуване в чужбина. От 2023 година насам 8 политически партии са забранени или спрени, докато организацията на изборите показва само 2 секции в Русия срещу над 200 в Западна Европа – въпреки съпоставимото население на диаспората.
Вълна от забрани преоформя политическия пейзаж
Молдова въведе най-обширните ограничения на политически партии от независимостта си насам. Партия „Шор“ стана първата голяма забрана на 19 юни 2023 година, когато Конституционният съд я обяви за противоконституционна поради „застрашаване на суверенитета“ чрез предполагаемо руско финансиране.
Лидерът Илан Шор, осъден задочно на 15 години за банкова измама от 1 милиард долара, видя партията си разпусната незабавно.
Ескалацията се ускори драматично през 2025 година. През август съдилищата спряха четири партии като предполагаеми наследници на „Шор„.
На 25-26 септември, точно преди парламентарните избори, две основни опозиционни партии бяха елиминирани. „Сърцето на Молдова“ на Ирина Влах получи 12-месечно ограничение за предполагаеми пране на пари и подкупване на избиратели. В рамките на часове „Молдова Маре“ беше забранена от ЦИК за незаконно чуждестранно финансиране.
Правната рамка се основава на член 41 от Конституцията, изискващ партиите да поддържат „суверенитет, независимост и териториална цялост“.
Въпреки че тези разпоредби съществуват от 90-те години, прилагането им остана латентно до 2023 година – между 1994 и 2022 година нямаше конституционни забрани на партии.
Венецианската комисия критикува забраните като „непропорционални“ и „непредвидими“, предупреждавайки за прекомерни ограничения на избирателните права.
ОССЕ отбеляза, че забрани, наложени по-малко от 48 часа преди избори, противоречат на международните стандарти.
Разделение Изток-Запад при секциите за гласуване
Разпределението на секциите в чужбина разкрива остри географски диспропорции.
За президентските избори през 2024 година Молдова създаде 234 секции в чужбина – Италия получи 60, Германия 26, Франция 20, докато Русия получи само 2 секции в Москва.
Този модел продължи през 2025 година с 301 секции общо, включително 75 в Италия, но само 2 в Русия.
Ситуацията доста напомня на репликата на Сталин, че не е важно кой как гласува, а кой брои изборите – с тази разлика, че ако сложиш секции там, където трябва – получваш вот, какъвто трябва, но това не се нарича точно демокрация, а манимулация на изборните закони.
Диспропорциите стават очевидни при анализа на глава от населението.
Италия има съотношение от 5000 души на секция за 300 000 молдовци.
Русия, с население между 77 509 (официално преброяване) и 600 000 (опозиционни оценки), има съотношение 40 000-50 000 души на секция – диспропорция от 8-10 пъти.
Московските секции дори изчерпаха 10 000-те си бюлетини, докато се образуваха дълги опашки. Интересна е демокрацията, която ЕС подкрепя днес, парадоксално, че все още се определя като демократичен съюз на фона на ситуацията в Румъния, Молдова и дори Германия и Франция, касаеща политическо ограничаване от участие в изборите на опозицията.
ЦИК защитава разпределението с данни от предварителна регистрация и съображения за сигурност.Сякаш може да използваш друг аргумент за това си действие, освен „Путин“.
Не сте ли го виждали в България – спомнете си ППДБ и ГЕРБ в едно правителство, разбира се Пеевски беше добър, защото беше срещу Путин.
Президентът Санду заяви, че „Русия се прицелва в диаспората“ чрез дезинформационни кампании за 1% от БВП на Молдова. Сякаш самата власт прави друго, та да сочи с пръст на Изток.
Еволюцията е ясна – Русия имаше 17 секции през 2020 година, намалени до 2 до 2024 година, докато западноевропейските се увеличиха със 117%.
Гласуването по пощата, въведено за западни страни, остава недостъпно за Русия!!! Още един парадокс, не мислите ли?
Диаспората определя изборните резултати
Молдовската диаспора от 1-1,2 милиона представлява 40-50% от населението от 2,4 милиона.
Около 55-60% живеят в Западна Европа и Северна Америка – Италия (300 000), Франция (100 000-160 000), Германия (100 000-122 000), Румъния (285 000).
Русия официално приема 77 509 молдовци според преброяването от 2021 година, рязък спад от 600 000 през 2014 година, въпреки че опозицията твърди за стотици хиляди.
Политическите предпочитания показват ясни географски модели. Западните страни дават 70-80% подкрепа за проевропейски кандидати, докато руските избиратели исторически предпочитат проруски партии.
Над 1 милион молдовци имат румънски паспорти, улеснявайки ЕС мобилността.
Диаспората се оказа решаваща в последните избори. Във втория тур през 2024 година Санду спечели с 55,47% общо, въпреки че загуби вътрешно 48,81% срещу 51,19%. Нейните 82,77% от 270 200+ гласа от диаспората компенсираха вътрешния дефицит.
През 2025 година управляващата ПДС спечели 77,6% от диаспората срещу 44,13% вътрешно, като чуждестранните гласове ги избутаха над 50% за парламентарно мнозинство.
Сигурността преди демокрацията
Молдовските власти оправдават организацията чрез императиви за сигурност, макар доказателствата да са на етап „съмнения за манипулация“( б.а. термина „обосновано предположение“ у нас пък въведе Цветан Цветанов, защото нито един разузнавач не искаше да каже, че Хизбула е зад атентата в Сарафово, просто защото е обидно от професионална гледна точка).
Санду заяви, че „Русия изхарчи 1% от БВП на Молдова“ за изборна намеса. Правителството посочва наказателни дела за 39 милиона долара незаконно финансиране от руски източници, със 130 000 избиратели, получили плащания. Никой обаче сякаш не брой грантовете от Запад, а еднооката власт задушава всяко различно мнение като „подклаждано от Моска“.
Реториката ескалира от технически обяснения (2020-2021) към национална сигурност (2023) и обвинения в хибридна война (2024-2025). Властите представят ограниченията за руските граждани като защита на европейския път на Молдова.
Международна критика нараства
ОССЕ/ОДИХР отбеляза, че разпределението на секциите остава „дългогодишна препоръка„, която не е адресирана.
Диспропорцията 300+ секции в Европа срещу 2 в Русия привлече особена критика.
Венецианската комисия нарече мерките „непропорционални“, предупреждавайки, че надхвърлят легитимните нужди за сигурност.
ОССЕ документира, че забраните под 48 часа преди избори „противоречат на ангажиментите на всички държави от ОССЕ“.
Freedom House поддържа рейтинга на Молдова като „частично свободна„, документирайки демократично отстъпление.
Наблюдателите предупреждават за дълбоки обществени разделения, изискващи излекуване, не изключване.
Настоящите ограничения представляват фундаментално отклонение от постсъветското развитие. Между 1994 и 2022 година нямаше конституционни забрани въпреки многобройни кризи.
8 партии за 30 месеца надвишават общия брой за предходните 30 години!
Моделът се прицелва в партии от Гагаузия и Приднестровие, изключвайки тези региони от представителство.
Грузия, Украйна и Армения, сблъскващи се с подобен руски натиск, поддържат по-широка политическа конкуренция. ЕС кандидатите обикновено разширяват, не ограничават политическото пространство при присъединяване.
Данните потвърждават системни диспропорции
Количественият анализ показва 8-10 пъти по-малко секции на глава от населението за руските молдовци. Италия получи 229 000 бюлетини за 194 400 регистрирани (118%), докато Русия – само 10 000 общо.
Западните секции рядко достигат капацитет, московските изчерпват бюлетините с опашки. Разширяването през 2025 година добави 64 секции в Западна Европа, нула в Русия.
Западните секции се групират в проевропейски центрове с множество локации на град. Руските 2 секции изискват скъпо пътуване от далечни региони. Гласуването по пощата за Запада, но не за Русия, добавя още един слой неравенство в представителството на молдовците във властта днес.
Опасност на хоризонта
Политическите развития в Молдова представляват фундаментално напрежение между сигурност и демокрация.
Безпрецедентните забрани елиминират значителни гласове, докато изборната организация структурно облагодетелства проевропейските избиратели, създавайки резултати, които може да не отразяват истинските предпочитания.
Международните наблюдатели предупреждават за непропорционалност, но властите разширяват мерките, позовавайки се на екзистенциални заплахи.
Резултатът е демокрация, зависима от диаспора с ограничен достъп, изключваща вътрешна опозиция чрез конституционни механизми, първоначално против авторитаризма.
Докато Молдова напредва към ЕС, постигането на интеграция чрез методи, нарушаващи европейските стандарти, остава дълбоко несигурно. Настоящите подходи могат да осигурят краткосрочни политически цели, но засяват дългосрочни кризи на легитимност.
Молдова рискува да стане пример как демокрацията може да бъде подкопана в името на нейната защита, досущ както това се случи с кансел културата, която канселираше за нетолерантност т.е. концептуален парадокс.
Димитър Георгиев – Бико