Докъде я докарахме, народе? Българинът, който няма пари за море, днес трябва да ходи доброволно да чисти калта на милионерите! На същите онези, които години наред бетонираха брега, унищожаваха природа, затриваха плажове и реки, за да си вдигнат „райски“ комплекси като Елените. Рай за тях – ад за всички останали.
Семейство Арабаджиеви, познато с показния си лукс, скъпите си имоти и историята на безнаказано забогатяване, днес се представя като жертва на бедствието. Но истината е друга: природата просто си взема своето обратно. Хотелите им са построени върху дерета – на място, където всяко дете знае, че не се строи. Само че, когато имаш пари, законите се оказват гъвкави като калта, в която днес потъват техните империи.
И какво сега – доброволци? Хората, които едва свързват двата края, трябвало да отидат да ринат калта на онези, които си купуваха яхти, самолети и уважение. Не, стига толкова! Доброволците не са чистачи на богаташи. Доброволчеството е помощ за бедните, за болните, за истински нуждаещите се, не за онези, които цял живот тъпчеха всички останали.
Заради такива като тях – алчни, нагли и ненаситни – България вече няма природа. Реките са изчезнали под бетон, дюните са станали паркинги, плажовете – лични имоти. Заради такива „инвеститори“ хората бягат в чужбина, защото тук всичко, което беше красиво, беше продадено на квадратен метър. Българското Черноморие стана синоним на презастрояване, мръсотия и скандали – място, където туристите не почиват, а се чудят как по-бързо да избягат.
А сега пак народът виновен, че имало бедствие. Не, бедствието са самите те – Арабаджиеви и всички като тях. Хора, които превърнаха морето в златна мина и после оставиха след себе си пустиня от бетон и кал.
Нека си чистят сами. Имат си пари, фирми, техника – да си платят! Народът не им дължи нито един час труд.
Доброволчеството не е за тия, които години наред доброволно унищожаваха България.
Калта в Елените не е природно бедствие. Тя е отплата. И този път – напълно заслужена