Тази седмица от ИТН предложиха законова промяна, която според мнозина може сериозно да застраши работата на медиите.
С промени в Наказателния кодекс те настояват да се предвиди затвор за “престъпления против личния живот”.
За разследването им ще могат да се използват дори специални разузнавателни средства (СРС), които принципно би трябвало да са запазени за тежки престъпления, предаде “Сега”.
След няколко дни, след телефонен разговор с Бойко Борисов, Слави Трифонов реши да оттегли това предложение.
Ето какво обяви преди минути Трифонов:
„Слави Трифонов признал пред много близък човек, че умира, помолил го да…“
„Слави в ареста заради ‘Евровизия’“
„Слави се върнал към дрогата?“
„Слави тежко болен, ходи на химиотерапия в онкоклиника – София“
„Шоуменът изглежда ужасяващо без грим; главата му е цялата в рани; фоторепортер на ‘Папараци’ успя да заснеме истината за Слави“
„Слави спи с малолетна“
„Слави не може да има деца“
„Слави е импотентен“
„Слави си сменя кръвта в Париж“
Това е една микроскопична частичка от нещата, които се пишат за мен. Разбира се, на някои от вас ще им стане неприятно, когато ги четат; други ще се отвратят, трети — може би — ще се натъжат, а четвърти искрено ще се зарадват. Така е. Отдавна съм приел, че всичко това е част от онова, което ми се случва, и съм се опитвал, доколкото мога, да предпазя близките си. Доколко съм успял — не знам, но знам, че това е част от българското публично пространство.
Има държави, в които не е така. Там няма жълти сайтове и жълти вестници — не защото няма кой да ги пише, а защото няма кой да ги чете. Например, така е в Швейцария.
Е, за добро или за лошо, в България не е така.
И сега ще ви споделя нещо: за някои хора, които в днешната емоционална говорилня не са разбрали, ще кажа следното — доколкото зависи от мен, аз ще направя всичко възможно, за да могат такива измислици, гнусотии и откровени пошлости да продължат да съществуват. Защото така ние в България разбираме свободата на словото.
Ще бъда още по-директен и ще се обърна към една част от т.нар. български естаблишмънт. Знам, че ме мразите. И винаги, доколкото зависи от мен, ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си. Защо ли? Защото това ме зарежда и ме прави щастлив. И не се шегувам.