През февруари 1943 г. в Босна, на фона на снега и ужаса на Втората световна война, се ражда легенда. Тя се казваше Лепа Светозара Радич и беше само на 17 години, когато бе изправена пред бесилката от нацистите.
Лепа не беше просто момиче. Тя беше активен и посветен югославски партизанин. Нейната последна мисия е била да защити и изведе в безопасност стотици жени и деца, които бяха хванати в капана на немската офанзива. Докато защитава цивилните, тя е заловена, след като използва последните си куршуми, за да задържи врага.
След жестоки разпити, германците я осъждат на смърт чрез обесване. Но преди да изпълнят присъдата, те ѝ предлагат студена, цинична сделка: Животът ѝ ще бъде пощаден, ако назове своите другари и ръководители.
Нейните Последни Думи
Моментът на нейното екзекутиране е изпълнен с тишина, прекъсната само от нейния глас. С въжето около врата, Лепа не проявява страх. Тя поглежда директно към своите палачи и отказва да коленичи, произнасяйки думи, които влизат в историята:
„Аз не съм предател. Тези, които питате, ще се разкрият сами, когато унищожат злодеи като вас докрай! Нека живее моят народ и нека умрете вие, жестоките убийци!“
Няколко минути по-късно Лепа Радич е обесена. Тя остава достойна и горда до последния си дъх. Нейният акт на безкомпромисна смелост предизвиква такова силно възхищение, че през 1951 г. тя посмъртно е обявена за Народен герой на Югославия.
Нейната история е мощен урок за това, че достойнството и вярата в свободата могат да бъдат по-силни от страха и смъртта.
https://www.facebook.com/photo/?fbid=122266837742193695&set=a.122119930124193695