В момент, когато 44 000 българи категорично настояват за защита на правото да събират, обменят и продават свои семена, а 700 граждани се включиха в Националната мрежа за опазване на растителното наследство, правителството взима решение в противоположната посока – без обяснение, без консултации и в противоречие с дългогодишната национална позиция.
За това алармират от сдружение „Агролинк“, гражданска организация, която работи за развитието на биологичното земеделие в България и член на европейската мрежа за ограничаване на пестицидите PAN Europe (Pesticide Action Network Europe).
Според източници от Брюксел България е решила да смени гласа си от „въздържал се“ на „подкрепящ“ предложението за дерегулиране на новото генно инженерство. Това се случва дни преди ключовия Триалог на 3 декември 2025 г. – последният етап, който ще определи бъдещето на ГМО политиката в ЕС. Според новия регламент на етикетите на храните няма да се изписва дали съдържа ГМО и така потребителите няма да бъдат информирани какво ядат.
Липса на прозрачност и политическа непоследователност
Проектът, внесен през 2023 г. премина през бурни дебати, силен лобистки натиск и политически сделки. Българските евродепутати неведнъж сменяха позициите си. След широк обществен натиск и официални позиции от Народното събрание през декември 2023 г. България гласува „въздържал се“, а тази позиция остана непроменена две години.
Днес очевидно нещо е променило решението на правителството – но обществото няма право да знае какво. Сдружение „Агролинк“ съобщи, че очаква официален отговор от Министерството на земеделието.
Последиците от дерегулирането на новите ГМО са сериозни и необратими:
- Необратимо замърсяване на култури, които не са получени чрез генно инженерство – конвенционални и биологични.
- Липса на информираност: няма надежден метод за откриване на новите ГМО, а информацията за местата на отглеждане няма да бъде публична.
- Пълно отсъствие на етикетиране: потребителите ще купуват ГМО храни и продукти, без да знаят това.
- Патентна доминация: ускорено монополизиране на генетичните ресурси от няколко корпорации.
- Риск за хранителната сигурност: в страна, в която 80% от семената и 80% от храната са внос, зависимостта ще стане още по-голяма.
- Законодателството за семена и посадъчен материал: втори удар по независимостта на фермерите
Паралелно с регламента за новите ГМО, Европейската комисия предложи и нов регламент за семената. Документът обслужва интересите на гигантите BASF, Bayer, Corteva и Syngenta, които вече контролират 56% от световния пазар.
Новите правила увеличават административния натиск върху малките производители и поставят под заплаха традиционните, наследствени и редки сортове – вместо да ги защитават.
Резултатът:
Корпорациите получават повече свобода.
Гражданите – повече ограничения.
Обществен натиск
Европейски организации подготвят връчване на петицията до всички земеделски министри в ЕС и в Брюксел. На 26 ноември пред Министерството на земеделието ще бъде връчена частта от европейската петиция с подписите на 44 000 българи и ще бъде поискано публично обяснение за промяната в позицията на България относно новите ГМО.
Obektivno