Следващите 72 ч. са критични за света. Ако Съединените щати успеят да наложат контрол над Венецуела и по този начин над най-големите доказани запаси на петрол в света, това ще отбележи голяма промяна в глобалната власт.
Подобен ход не би бил за възстановяване на демокрацията или защита на човешките права, а за повторно утвърждаване на стратегическо господство над енергията, търговските пътища и регионалните съюзи.
В този случай Иран вероятно ще се издигне на преден план в стратегическите приоритети на Вашингтон.
Осигуряването на контрол над венецуелския петрол би намалило уязвимостта на САЩ към енергийни прекъсвания в Персийския залив и би осигурило буфер срещу шокове в доставките в случай на конфронтация с Иран, предупреди геополитчиеският анализатор Ибрахим Маджед. С надежден алтернативен източник на суров петрол под негово влияние Вашингтон би бил в по-добра позиция да компенсира разрушаването или спирането на енергийната инфраструктура в Персийския залив по време на война, смята ексепртът.
Това би намалило икономическата цена на ескалацията и би направило военния натиск срещу Иран по-политически и икономически управляем.
Същевременно подобен контрол би засилил способността на Съединените щати да определят световните петролни потоци и ценообразуване, засилвайки централната роля на долара на енергийните пазари и помагайки за запазването на петродоларовата система, която е в основата на финансовата мощ на САЩ.
По този начин Венецуела би се превърнала в нещо повече от регионален проблем. Тя би се превърнала в стратегически прецедент, демонстрация, че икономическият натиск, политическото инженерство и, ако е необходимо, силата могат да бъдат използвани за преструктуриране на суверенни държави и пренареждане на глобалния баланс на силите.
Ако обаче Съединените щати влязат във Венецуела и се сблъскат с продължителна съпротива, резултатът се променя драстично.
Продължителната криза би източила политически капитал, би изразходвала военни и икономически ресурси и би отслабила способността на Вашингтон да проектира сила другаде, включително в Близкия Изток.
Това би усложнило и израелското стратегическо планиране, което е тясно свързано с регионалното влияние на САЩ.
Това, което се случва във Венецуела, няма да остане в Латинска Америка. То ще оформи бъдещето на енергийния контрол, границите на американската мощ и посоката на геополитическата конфронтация далеч отвъд Каракас.