Продължават полярните мнения по трагедията “Петрохан”. Според криминалисти престъплението е обмислено и извършено след настъпил конфликт в групата.
Според една от близките на жертвите обаче никога няма да разберем цялата истина.
Милена Малинова познава Ивайло Иванов – един от убитите в хижата, от около 30 години. Тя разказва, че той за нищо на света не би пренебрегнал закона.
„Аз знам, че той беше изключително принципен човек. Ако нещо в тази групичка го притесняваше, нямаше да остане и една секунда“, казва Милена пред Би ти ви.
Жената минава през прехода „Петрохан“ за последно привечер в неделя на 1 февруари и спира на чешмата.
„Направи ми впечатление, че два джипа минаха много бързо. След това минаха още два. Много ме е яд сега, че не им обърнах внимание“, казва тя.
Милена е ходила доста пъти в хижата, но не и в годините, когато Ивайло Иванов я е управлявал. Съмнява се, че някога ще разберем пълната истина за това престъпление.
„Начинът, по който всичко се е случило, е абсолютно показна екзекуция и това не го прави един човек, който се е ядосал“, смята Милена.
Според експертите най-влиятелен в тази група е бил Ивайло Калушев.
Става дума за настъпил конфликт между мъжете в хижата, които са се разделили на две групи, каза от своя страна бившият директор на столичната полиция Валери Йорданов.
Според него безпрецедентното престъпление е било предварително обмислено.
Ето и нейна публикация в Инстаграм след трагедията:
На всеки пожелавам поне веднъж в този живота да срещне човек като Ивай(ло)
Извисена душа, с невероятно чувство за дълг и справедливост, и без да го натрапва много бързо си проличаваше колко интелигентно същесство е.
Най-важното от всичко е радко верен приятел- от тези, с които и без да се виждате оставате свързани завинаги.
Ходене по планини и паланки, дълги сладки радговори за всичко, весели моменти, много смях, упора в тежки моменти и винаги с тая усмивка, независимо от обстоятелствата
Помня ядене не пица на пода в квартирата му във Вашингтон, когато и двамата бяхме далеч от дом и приятели и ни беше налегнала мъка и носталгия. Как пихме ракия на 40 градуса жега и не спрахме да се смеем. Как отидохме до Ню Йорк с някакви смешни дребни в джоба, та си деляхме една биричка. Как ходих да го видя в Швейцария по време на поредното му учене и как ме изненада във Виена за един мой рожден ден. Как ми разказваше за Япония и как ми вдъхваше надежда всеки път и никога нищо не беше трудно или непостижимо.
В неделя привечер спряхме с Емма на чешмата на Петрохан на разходка и до нас преминаха 4 планински джипа към хижата и все се чудя дали той е бил в някой от тях – а часове по-късно душата му вече е пътувала нагоре от това същото място
Ивче, винаги ще си с нас! Дано горе е както ти се искаше да е на земята и намериш покой