Разрушителят на “Лайм Бей” (L3007) на Кралския флот (вдясно) е ескортиран от ракетните разрушители клас “Арли-Бърк” USS “Съливънс” (DDG 68), (вляво) и USS “Джейсън Дънам” (DDG 109) през пролива Баб ал-Мандеб на 8 декември 2018 г.
Ако Белият дом се осмели да повтори глупавите си грешки, скоро ще осъзнае, че потокът от световна енергия и търговия може да бъде нарушен с едно-единствено движение
Ако Баб ал-Мандеб и Ормузкият проток бъдат затворени едновременно, това би блокирало 25 процента – или една четвърт от световните доставки на петрол и газ
Високопоставен съветник на върховния лидер Моджтаба Хаменей заплаши, че иранските съюзници биха могли да затворят корабния маршрут Баб ал-Мандеб, както Техеран на практика направи с Ормузкия проток, предава Al Jazeera.
Баб ал-Мандеб свързва Червено море с Аденския залив и е ключов воден път за световната търговия с петрол. Значението му се е увеличило след ефективното затваряне от Иран на Ормузкия проток, през който се превозва 20% от световния петрол и газ в мирно време.
Али Акбар Велаяти, бивш ирански външен министър и ветеран дипломат, известен с влиянието си в естаблишмънта, предупреди в неделя в X, че “Обединеното командване на фронта на Съпротивата гледа на Баб ал-Мандеб така, както гледа на Ормуз”.
اليوم، تنظر غرفة القيادة الموحدة لجبهة المقاومة إلى باب المندب كما تنظر إلى هرمز. وإذا فكّر البيت الأبيض في تكرار أخطائه الغبية، فسيدرك سريعًا أن تدفق الطاقة والتجارة العالمية يمكن تعطيله بإشارة واحدة. — Aliakbar Velayati (@Drvelayati_ir) April 5, 2026
“Ако Белият дом се осмели да повтори глупавите си грешки, скоро ще осъзнае, че потокът от световна енергия и търговия може да бъде нарушен с едно-единствено движение”, написа Велаяти. Впоследствие иранската държавна телевизия Press TV потвърди предупреждението му.
Това следва заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да бомбардира електроцентралите и мостовете на Иран от сряда тази седмица, ако Техеран не се съгласи да отвори отново Ормузкия проток. Иран заяви, че Ормузкият проток е отворен за кораби от страни, които преговарят за безопасно преминаване – с изключение на САЩ и Израел. Тръмп преди това заплаши да бомбардира иранските инсталации за обезсоляване.
Но ако Баб ал-Мандеб бъде затворен, това би имало повече последици от продължаващата война – може да влоши световната криза с енергийните доставки, предизвикана от конфликта, задълбочавайки икономическите сътресения, усещани във фабрики, кухни и бензиностанции по целия свят.
Къде е Баб ал-Мандеб?
Проливът е между Йемен на североизток и Джибути и Еритрея в Африканския рог на югозапад.
Той свързва Червено море с Аденския залив, който след това се простира в Индийския океан. В най-тясната си точка е широк 29 км, което ограничава трафика до два канала за входящи и изходящи пратки, и е ефективно контролиран от подкрепяните от Иран хуси.
Базираната в Йемен групировка е централна част от така наречената “Ос на съпротивата” на Иран – коалиция от групи, идеологически или тактически свързани с Техеран, за която Велаяти изглежда е говорил в неделната си публикация в X.
Баб ел-Мандеб (на арабски: باب المندب, „врата на сълзите / порта на плача“), наричан още Бабелмандебски проток, е проток в югоизточния край на Червено море, който го свързва с Аденския залив на Арабско море и с Индийския океан. Той е разположен между Арабския полуостров и Африканския рог и е част от водната граница между континентите Азия и Африка.
Името на протока е свързано с опасността от плаване през него. Спускащият се силен вятър от Етиопските планини прави навигацията много трудна. Има една арабска легенда, която твърди, че произходът на името е свързан с опустошително земетресение, настъпило в древността в тази област, което е отделило Арабския полуостров от Африканския рог.
След откриването на Суецкия канал проливът става част от морския път от Европа към Южна и Югоизточна Азия и Австралия, което го прави един от най-натоварените водни пътища на планетата и определя неговото голямо икономическо и стратегическо значение.
Защо Баб ал-Мандеб е важен за търговията с енергия?
Това е един от най-важните корабни маршрути в света.
Протокът е жизненоважен маршрут, през който Саудитска Арабия изпраща своя петрол към Азия. Когато Ормузкият проток е отворен, той е и ключов път за държавите от Персийския залив, освен Саудитска Арабия, за износ на суров петрол, газ и други горива към Европа през Суецкия канал или тръбопровода Сумед (Суецко-Средиземноморски) на египетското крайбрежие на Червено море.
През 2024 г. около 4,1 милиарда барела суров петрол и рафинирани петролни продукти са преминали през протока – това е 5% от общото количество в световен мащаб.
Ако Баб ал-Мандеб и Ормузкият проток бъдат затворени, това би блокирало 25 процента – или една четвърт от световните доставки на петрол и газ.
Не става въпрос само за петрол: около 10% от световната търговия преминава през Баб ал-Мандеб, включително контейнери, превозвани от Китай, Индия и други азиатски страни до Европа.
Със затварянето на Ормузкия проток, значението на Баб ал-Мандеб само нарасна.
Саудитска Арабия, която традиционно разчита главно на Ормузкия проток за износ на петрол, все по-често се обръща към пристанището си Янбу в Червено море, за да превозва суров петрол през Баб ал-Мандеб.
За тази цел се е обърнала към тръбопровода “Изток-Запад”, който се простира от центъра за преработка на петрол Абкайк, близо до Персийския залив, до Янбу. Тръбопроводът с дължина 1200 км се управлява от саудитския петролен гигант Aramco.
Докато тръбопроводът “Изток-Запад” е пренасял средно 770 000 барела на ден до брега на Червено море през януари и февруари, според енергийната разузнавателна фирма Kpler, Саудитска Арабия е увеличила потреблението си през март, когато Ормузкият газопровод беше затворен. До края на март петролът е текъл с капацитет на тръбопровода от 7 милиона барела на ден – повече от всякога.
Как биха могли Иран и неговите съюзници да го затворят?
Хусите вече показаха, че могат да го направят. По време на войната на Израел срещу Газа, те блокираха Баб ал-Мандеб за кораби, които те определиха като свързани с Израел или САЩ.
Поради честите атаки срещу корабоплаването, застрахователите отказаха да предложат намаляване на трафика. През май 2025 г. САЩ и хусите се споразумяха за прекратяване на огъня и оттогава йеменската групировка отново отвори Баб ал-Мандеб.
Последните дни показаха колко лесно би било за хусите да повторят безредиците, причинени по време на войната в Газа. От края на март хусите изстрелват ракети и дронове по Израел, което сочи към ефективното им влизане във войната – засега срещу Израел, а не срещу САЩ.
Но Набил Хури, бивш американски дипломат, заяви пред “Ал Джазира”, че ракетните атаки, извършени от хусите срещу Израел, са били “символично участие, а не пълноценно”.
“Те изстреляха няколко ракети като предупреждение заради всички разговори за потенциална ескалация. Американски войски са на път за региона. Говори се, че ако няма споразумение, може да има пълномащабна атака срещу Иран, каквато досега не е виждана”, каза бившият заместник-началник на мисията в Йемен пред “Ал Джазира”.
Ако хусите наистина искаха да влязат във войната, тяхното оръжие щеше да бъде блокирането на Баб ал-Мандеб.
“Всичко, което трябва да направят, е да обстрелват няколко кораба, преминаващи през него, и това ще доведе до арест на всички търговски кораби през Червено море”, каза той. “Това би било червена линия и след това много бързо ще видите атаки срещу Йемен [от САЩ и Израел]”.
Какво би означавало за света затварянето на Баб ал-Мандеб?
Елизабет Кендъл, специалист по Близкия изток и президент на колежа Гъртън в университета в Кеймбридж, заяви пред “Ал Джазира”, че ако проливът в Червено море бъде блокиран, това би създало “кошмарен сценарий”.
“Защото, ако имате ограничения в Ормузкия проток едновременно с ескалацията на ограниченията в Баб ал-Мандеб, тогава наистина ще нарушите, ако не и ще осакатите, търговията с Европа. Така че това е наистина повече от сериозен проблем, в зависимост от това какво ще се случи по-нататък”, каза тя пред Ал Джазира.
Кендъл обаче каза, че макар това да е “изгодна позиция” за хусите, йеменската групировка може би не иска да “провокира саудитска или дори по-широка реакция”.
Труд