Вчера Радев с апломб обяви, че „Булгаргаз“ и BOTAS са подписали протокол за „замразяване“ на договора за 15 месеца, през които България ще плаща само за реално използвания капацитет, а договорът ще бъде предоговарян.
Само че в правния мир няма понятие „замразяване на договор“.
Един договор може да бъде изменен, допълнен, прекратен, временно да се спре изпълнението на определени негови клаузи или страните да подпишат анекс или протокол. Но „замразяване“ е политически термин. Не юридически.
Та, какво всъщност е подписано? Ако действително има подписан протокол, той трябва да съдържа конкретни клаузи, а не политически определения.
От подписването на този договор до момента, България плаща по около 500 000 евро ВСЕКИ ДЕН за резервиран капацитет и достъп, независимо дали използва този капацитет.
За 15 месеца това означава над 220 милиона евро, или близо 450 милиона лева.
Ако през следващите 15 месеца България действително ще плаща само за реално използвания капацитет, възникват няколко напълно естествени въпроса, та първото, което ми хрумва като въпрос е защо BOTAS би се отказала доброволно от гарантирани приходи за над 220 милиона евро? И срещу какво?
Какво точно означава „замразяване“?
Окончателно отпадат ли тези плащания, или просто се отлагат за бъдещ период?
Ако се отлагат, кога ще станат изискуеми?
Какво се случва с вече натрупаните задължения?
Какво става с начислените до момента лихви?
И още нещо – при подобна промяна по договор със стотици милиони евро финансов ефект липсва каквато и да е официална реакция от турска страна, което е меко казано необичайно.
Няма съобщение на BOTAS.
Няма позиция на турското Министерство на енергетиката.
Няма публикация на министъра на енергетиката Алпарслан Байрактар.
Няма практически никакво отразяване в турските медии.
В международните отношения няма благотворителност, няма самарянство. Държавите защитават своите стратегически интереси, а държавните компании не се отказват от гарантирани приходи за стотици милиони евро без причина.
Ако Турция действително е направила подобна отстъпка, най-малко би трябвало да е ясно какво получава в замяна. Защото всяка подобна договореност има цена. Въпросът е кой я плаща и под каква форма.
Затова вместо политически лозунги нека се види самия подписан протокол, защото договорите не се „замразяват“ – те се изменят с конкретни клаузи, които пораждат конкретни права и конкретни задължения.
Или пак ще се налага да пишем и да искаме информация по ЗДОИ?
На мен лично ми писна някой някъде да подписва протоколи, да сключва споразумения, меморандуми, договори и не знам още какво, без публично да се оповестяват нито текстовете, нито поетите задължения, нито финансовите последици, които НИЕ носим, а накрая да ми говорят за дефицити, бюджетни дупки и заеми, които трябва да плащаме всеки ден, заради малоумието на управляващите ни иди0ти!
ВЕСЕЛА СТАНЧЕВА