Президентът на Българския олимпийски комитет Весела Лечева стана баба за втори път, съобщава 24 часа.
След десет дни, изпълнени с болка и мъка, животът намери начин да напомни, че надеждата никога не си тръгва напълно. Една малка принцеса проплака за първи път на 20 юли и донесе ярка светлина там, където цареше тъга.
Любимата жена на сина на Лечева – Мартин Велев, роди второ момиченце след 3-годишната Ваяна.
Таткото отлетя и се превърна в ангел хранител на своите принцеси, но пословичната му доброта, за която не спират да говорят хиляди познати хора, ще живее у тях. Заедно със самия Мартин.
Мартин и любимата му трябваше да се приберат заедно от почивка в Гърция на 12 юли именно заради предстоящото раждане. Но съдбата реши друго. На 10 юли Велев почина след инцидент с джет пред плаж Зографу в Ситония, Халкидики. На 14 юли хиляди се стекоха пред столичния храм “Света София”, за да изпратят в последния му земен път този “мъж от други времена”, помагал на познати и непознати.
Мартин и любимата му трябваше да се приберат заедно от почивка в Гърция на 12 юли именно заради предстоящото раждане. Но съдбата реши друго. На 10 юли Велев почина след инцидент с джет пред плаж Зографу в Ситония, Халкидики. На 14 юли хиляди се стекоха пред столичния храм “Света София”, за да изпратят в последния му земен път този “мъж от други времена”, помагал на познати и непознати.
“Сбогом, Буб. Обичам те. Завинаги”, беше написано на венеца до входа на храма, който директно хваща за гърлото и предизвиква порой от сълзи… Именно защото Мартин очакваше второто дете от любимата си жена…
“Мартин Велев – Мярка за чоВечност”, пишеше на венеца от “24 часа” – последно сбогом, описващо точно Мартин в сърцата на всички, които го познават.
Сред първите изказали съболезнования на опечаленото семейство на храма беше президентът на България Илияна Йотова.
3 часа опечалени се сбогуваха с Мартин Велев.
А преди всички да започнат да изказват съболезнования на семейството и жената, чиято скръб е несъизмерима с ничия друга – майката Весела Лечева, най-близките приятели на Мартин разплакаха всички.
Един от най-верните му другари – Росен Ненчев, солист в Националната опера, ученик на Хосе Карерас, както и шампион по плажен тенис, застана пред всички и каза стихотворение, което посвети на Мартин от името на неговите най-близки приятели Тото, Кольо, Кирчо и Росен:
Един за всички и всички за един,
мускетар непоколебим,
един от нас, един от вас,
приятелят, обединяващ всички нас.
Ще помогне и на теб, ще помогне
и на мен, ще помогне и на
всеки, защото той е джентълмен.
Това бе нашият МАРТИН,
приятел най-любим.
И без да питаш, на него може
да разчиташ,
дипломатичен и вежлив
и с тяло на Сизиф
крепи, подпира той света,
със скромността вървеше за ръка.
Приятел беше ли му ти,
проблемите си забрави,
за всичко ще помогне –
и за това, и за онова, и никога
не ще остави те в беда,
мъж за пример и мъж
от други времена,
мъж със чест и доброта!
Бяхме пет, като мускетарите
и Д’Артанян,
и падела играехме насам-натам,
и във закачки и игри основата му
сложи ти,
за поколения напред и отново
беше най-отпред…
И сега пак първи си…
във вечността
не ще забравим твойта
безкрайна доброта…
Един за всички и всички за един,
да нададеме боен вик за нашия
другар велик и брат любим,
за нашия МАРТИН…
Познати и непознати се прегръщаха, обединени от приятелството с Мартин. И плачеха заедно.