Адвокат Божидар Терзийски обясни кой ще е един от ключовите въпроси по делото за зверското убийство на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив.
Юристът коментира често срещаната защитна теза при тежък побой със смъртен изход – „ние не искахме да го убиваме, само искахме да го набием”. Според него обаче наказателното право не гледа само какво казват обвиняемите след случилото се, а най-вече какво са направили.
По случая са обвинени петима непълнолетни – три момчета и две момичета. Те са привлечени към наказателна отговорност за умишлено убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост, по хулигански и сексуални подбуди. Според прокуратурата побоят е продължил повече от час.
Терзийски обяснява, че според чл. 11 от Наказателния кодекс има разлика между умисъл и непредпазливост. При евентуалния умисъл извършителят не е задължително пряко да цели смъртта, но е достатъчно да съзнава, че тя може да настъпи, и въпреки това да продължи действията си.
„Съдът не влиза в главата на извършителя. Той съди по обективните действия”, пише адвокатът.
По думите му при такова дело ще се гледа колко удара са нанесени, с каква сила, в кои части на тялото, колко дълго е продължило насилието, в какво състояние е била жертвата и дали нападението е продължило, след като човекът вече е бил безпомощен.
Адвокатът подчертава, че не всеки побой със смъртен резултат автоматично е умишлено убийство. Възможно е съдът да приеме и друга хипотеза – умишлено причинена телесна повреда, при която смъртта е настъпила по непредпазливост. Именно тази граница ще трябва да бъде доказана с експертизи, свидетелски показания и всички събрани доказателства.
„Колко дълго можеш да нанасяш удари на един човек, преди да разбереш, че той може да умре?”, пита Терзийски.
Според него именно това ще бъде един от централните въпроси в процеса за Георги Кузев – къде свършва тежкият побой и къде започва умишленото убийство.
БГ днес