Дара изведена с полиция, като попзвезда, от концерта си във Варна пред куфеещи дечица.
Преди това й връчили званието “почетен гражданин на Варна”.
Преди това – на София.
Онзи ден – доживотен абонамент за всички музеи и библиотеки в Бургаско.
Вероятно предстои връчване на ордени “Кирил и Методий” и “Стара планина”, как още не се е сетила г-жа Йотова…Нищо, до изборите има време за едно хубаво селфи на “Дондуков” 2…И колко много лайкове!
Няма друг творец, няма друга икона, няма други успели българи.
Ама България се била прочула по света…С това ли, по дяволите, с “Бангаранга”? Не, мерси.
Стефан Цанев, който от десетилетия живее близо до Варна и онзи ден стана на 90, не е почетен гражданин на Варна.
Какъв е тоя Стефан Цанев, разбира се. Друго си е Дара, олицетворение на българския дух. На нея й се полагат всички блага, защото докара на наша територия най-големия гей прайд “Евровизия”.
И нищо, че победата й бе изчислена и политическа. Смехотворна компенсация, задето ни натикаха в еврозоната без референдум и за да не спечели Израел, тъй като щеше да гръмне безподобен скандал…
Обидно ми е как цялата държавна власт, целият мейнстрийм, всички медии, всички политици, цялата интелигенция се подмазват на Дара. На една татуирана ц*ганка, която доскоро се кълчотеше в ритъма на “Мамино Анче антика, кой ти го мама натика…”
Да се усъмниш в успеха й е равносилно на национално предателство. Никой не дръзва да си го позволи – виртуалните глутници на политконюнктурата ще го смажат.
Доживотен абонамент за музеи и библиотеки?! Каква е тази гротеска, вие нормални ли сте? А доктор хонорис кауза на Софийския кога? Или поне на Нов български, че да е доволен и Сорос?
Дайте абонамента на талантливите ни деца, които печелят световни олимпиади по биология, физика и математика! Те наистина ще го ползват, няма да се кичат с него като парвенюта, за пред фейсбука.
И не, Дара е напълно невинна. Виновни са инфантилната безпросветност, продажността, имитативността и комплексите на т. нар. “национален елит”, който прави всичко изброено възможно за случване.
Съжалявам, не се гордея, обратното – срамувам се, че родният ми Бургас е сцена на тази посредственост. Не е моят свят, не е моята музика, не е моето изкуство, как да си пречупя езика и да се разкрещя от радост…
Само напомням, че Бургас не е “такъв” град. Бургаската младеж изхвърли гей парада от площада си още преди пет години и оттогава извратените дори не са помислили да се върнат край морето…
Е, сега им постилат червения килим, за мой огромен потрес. Заради егото, суетността и кяра на кметове, министри, непеота… Защото всичко е жалка политика и бизнес, няма общо с музиката.
Мисълта ми е, че изнасилената еуфория по медиите не е съставомерна за истинските чувства на бургазлии. Останали са и нормално мислещи хора, чийто глас обаче е толкова “смален” и принизен, че не виждат смисъл изобщо да се обаждат.
Да си знаете – нормативната истерия около “Евровизия” е финансиран от ционизма и джендъризма заговор срещу традиционното българско семейство и консервативните християнски ценности. После да не се чудим защо децата ни това, децата ни – онова…
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ, Факла