Първото, което си помислих в средата на вече изминалия ден – ако съм майка какво бих направила?!
Колко силно ще желая възмездие и справедливост…поглеждайки към фактологоята – извергът на свобода, след като е обезобразил, обръснал и изгаврил се с 18-годишно момиче, а правоохранителните лица беззъби.
Ама не защото няма закон, закон има. Имаме и наскоро чистак бърсак обновен закон за домашното насилие. Макар и конкретният случай да не спада към него, защото те са били просто гаджета. Явно ключът не е в гордо прокламираните промени в законите. А е другаде. Щом това било лека телесна повреда.
Вероятно безсилието да не можеш да помогнеш на детето си да намери справедливост, да му покажеш, че има на какво да се упове, засилва в пъти унижението, болката и отвращението, което е изпитало на гърба си. Сякаш това се оказва още по-тежката беда.
И още нещо – преди време съм питала майка ми – как един родител е относително спокоен и сигурен, че предпазва детето си от грешни връзки още в зародиша им…отговорът, който аз получих, ще оставя за мен. Защото тук е важен въпросът. Да се задава, да се чува по-често в домовете ни. И не само еднопосочно.
Застраховани няма. Как да излекуваме самите нас обаче?! За онова клише “общество” ви говоря.
Лора Инджова