Резово, Синеморец, Ахтопол, Варвара, Костѝ, Царево, Лозенец…
Можем единствено да съчувстваме. Да пишем колко неочаквано и жестоко природните стихии са се отнесли с нас.
Да вдигаме рамене и да казваме:
“Такова бедствие никой не е предполагал, че може да дойде”
Не са чакали. Мислеха, че единствено ще печелят и ще лапат безкрай.
Когато десетилетия изсичаха Странджа;
Когато не почистваха или имитираха грижа за речните корита, за да усвоят огромната част от отпуснатите пари;
Когато засипваха “сухи” дерета и ги превръщаха в “УПИ”, а след това безогледно презастрояваха;
Когато имитираха строежи на мостове и изграждане на отводнителни съоръжения;
Когато се правеха, че реновират канализацията;
Когато превръщаха всяко възможно ъгълче в парцел за строеж;
Когато алчно приканваха хора да дойдат, за да ядат и серат по родните им места…
Тогава кражбите и безотговорността не им пречеха. Гласуваха си за ГерП, после и за пепета, дебета, депесета… Бяха арогантни и забравили Бог. Искаха още, и още, и още, и още…
Не забелязваха тировете, които отнасят горите им;
Не им пречеше, че крадци и мошенници управляват – стига да има къшей за тях;
Не мислеха, че това безхаберие един ден ще руши и ще убива.
Този ден дойде.
Такъв ден ще настъпи за всеки от нас, където и да сме из страната. Защото чумата ГерП, пепета, дебета и депесета развращава. А идва време, в което тази чума – отприщила плъховете си – ѝ ще убива.
Ще ни трепе, но ние, в голямата своя част, това заслужаваме. Инак няма да дойдем на себе си. Такива времена са, че колкото е по-зле – за по-добре е.
Няма оправяне инак. Не може да си плюскал три десетилетия, а да не платиш сметката. Няма как.
Христо Христов