Наречете ме прост селянин ако щете, но най обичам, като ми замирише на запръжка.

На запръжка с лук и червен пипер. Но лукът да е стар. Презимувал. Да е видял всички сезони.

От ранна пролет, когато още като ситна лукова главичка е пускал корени в земята и слънчевите лъчи са галили първите му зелени пера, през жаркото лято, което е изпивало лютивата му влага,

до ранната есен, която с меката си сила го изсушава, кара го да ляга на една страна и да моли да бъде изваден от пръстта, за да бъде положен на сухо и проветриво място, където няколко месеца по-късно да гледа в унес дебелите преспи сняг и да чака,

след като сезоните отново започнат да се извъртат, да попадне в нечия запръжка. С много червен пипер.

Тази запръжка, когато се сложи в тенджера, в която вече врят нарязани пресни картофи, бакла, чесън и първият узрял домат –

всичко родено и пораснало в собствената ти градина, става такава чорба или пък яхния, ако я зачестиш с малко брашънце, че това, с което можеш да завършиш този шедьовър е единствено стиска гьозум и лющян накълцани на ситно.

Баба ми правеше тази вълшебна манджа. Сигурно и вашите баби са я правили. Моята вече я няма, но аз още съм тук, помня я и след малко сядам да вечерям.

На Черешова задушница…

Иван Иванов, фейсбук

The post Наречете ме прост селянин ако щете, но най обичам, като ми замирише на запръжка first appeared on Силна България.