Легендарният ас Димитър Списаревски е роден на днешната дата през 1916 г. в Добрич, тогава в Кралство Румъния.

Родът му е от Кюстенджа, днешна Констанца в Румъния. 

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спаич, е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, само 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война.

Баща му, офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му, дипломатът Коста Списаревски, са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котленски възрожденски род, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца, също Димитър Списаревски, е офицер и поет, кавалер на български и сръбски ордени за храброст. В края на Междусъюзническата война е убит при Злетовска река, докато е парламентьор при сърбите.

След Ньойския договор от 1919 г. Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна публична проява на главата на семейството, Списаревски са експулсирани от румънската власт. Местят се в гр. Лом на ул. „Ивайло“ № 8, после в Белоградчик и накрая от 1932 г. живеят в София на ул. „Цар Аспарух“ № 57. Бащата започва работа като финансов инспектор. Светозар Списаревски възпитава сина си Димитър в непоколебим свободолюбив дух, мъжественост и горещо родолюбие. 

В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия „Цар Борис III“ (днес 22-ро СОУ). Завършва през 1934 г. В зрелостното му свидетелство е отбелязано, че е бил знаменосец на училището. Мечтата му да стане летец се проявява още в гимназията. Като ученик в шести (сегашен 10-и) клас, в кръжока по авиомоделизъм заедно със свои другари построяват безмоторен самолет. 

Димитър расте висок, здрав и буен. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради простъпка още преди да завърши първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени. Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57-и „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Назначен е за летец през октомври 1936 г. През 1938 г. протупей-юнкерите от целите два випуска 57-и и 58-и („Родопски“) са изпратени за обучение като летци в Германия и Полша. От април 1938 до юли 1939 се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до гр. Аугсбург. След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм до Мюнхен. Накрая през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин.

След пристигането си в България от юли 1939 г. завършилите училището са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, разширен и преименуван в 6-и изтребителен полк. Полкът се базира на летище Марно поле край Карлово, по-късно е преименуван в 3/6 изтребителен орляк. Командир е кап. Чудомир Топлодолски. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-ри армейски въздушен полк, дислоциран близо до турската граница. На тази длъжност остава до лятото на 1941 г. Лети със самолети Авиа 534 „Доган“. Усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf-109Е, наричани в България „Стрела“.

От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк.

След това младият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището. Според тогавашните предвижданията на генералния щаб се очаква основното нападение срещу България да е от Скопие. В града действат въоръжени партизански групи. В Скопие Списаревски прихваща тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на летище Скопие.

Командирован е отново в 6-и изтребителен полк на летище Марно поле, където е ротен командир до август 1943 г.

Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията счита за недостойни полицейските методи. Заявява, че: „Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец“. Отказва да участва в разпита на подофицер Аяров, след като цивилен следовател нанася побой на арестувания. Заявява пред колегата си Павлов: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“.

Списаревски участва в борбата срещу партизаните. Видно от донесението на командира на 6-и изтребителен полк полковник Вълков, че съгласно „Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската“ командирът изпраща рота от полка, командвана от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов). Задачата е „да действат срещу антидържавните въоръжени изменнически елементи“. На 26 май 1943 г. при претърсване на горите край гр. Карлово ротата залавя един партизанин и ранява още един.

През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Изпратен е край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.

След завръщането си в България за кратко е зачислен на летище Карлово като ротен командир. Скоро след което е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата. Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г.

На 20 декември 1943 г. Димитър Списаревски се превръща в първата българска жива торпила.

С невероятна смелост той забива своя самолет в този на противника и по този начин успява да отблъсне врага и да предотврати пускането на бомби над мирното население.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.

Димитър Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер.

Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.

Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха.Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: ‘Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

През 1943 г. „живата торпила” поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с Кръст за храброст и е произведен в по-горен чин – капитан. Десетилетия по-късно, със специална заповед на министъра на отбраната, капитан Списаревски е произведен в чин полковник.

Нека да е вечна светлата памет на Българския герой изтребител!”

Асен Величков, http://www.bdforum.bg/prelom/aktualno

The post Няма такива хора вече! На днешната дата в Добрич е роден легендарният ас Димитър Списаревски first appeared on Силна България.