Ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи, предава dnes.bg.
ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23.4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се ползва с 19.6% доверие и 55.7% недоверие. Това показват данните от социологическо проучване на агенция “Алфа Рисърч”, което е проведено в периода 1 – 13 декември 2022г., сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети и е реализирано със собствени средства.
На втора позиция, със 17.7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват.
На втора позиция, със 17.7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен Василев Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10.4%, а доверието в лидера му Мустафа Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57.4%.
“Възраждане” е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а одобрението за Костадин Костадинов е 13.9% срещу 55.5% неодобрение.
Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. Корнелия Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14.1% доверие срещу 55.1% недоверие.
Подкрепата за “Демократична България” намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Христо Иванов има 14.5% одобрение срещу 47.9% неодобрение. Вл. Панев остава по-слабо познат с 9.2% положително срещу 33.3% отрицателно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие срещу 52.5% недоверие.
На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за “Български възход” (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17.5% срещу 30.8%.
15.2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.
Макар намеренията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2-ри октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие – възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори.
Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 1 – 13 декември 2022г., сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.
Всички основни субекти на управлението се възприемат от обществото като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.
Сформираното след вота през октомври 48-о Народно събрание е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на П. Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).
Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.
