Приятели, с нетърпение очаквах много добре рекламирания нов сериал “Войната на буквите”.
Опаковката – тийзърът – му беше много, много добра. Впечатляващо добра. Макар да очаквах сериал, изграден чрез филмови способи, приех и телевизионната театрална форма.
Бях изненадан от няколко много фрапиращи неточности, въпреки консултациите на видни историци.
“Всичко ще фръкне във въздуха” е израз – метафора, която не е била позната в този исторически период. “Програмата ми” – изказано от един от героите, е също странна за периода от тогиз. Сцената с конфискацията на кравата, реакцията на двете жени беше толкова нелепа и странна, че останах с усещането, че им е все тая на двете жени.
Физическите сблъсъци между героите, бяха на пародийно ниво. Сцената със съветниците на Симеон в началото се повтори и след пристигането на царя.
Актьорите подредени абсурдно, не помръдваха, всеки вглъбен по Станиславски в своя си свят. Диалозите бяха на съвременници на 19-20 век, сякаш българският не се е променил с нещо от тогава.
Дворецът на Симеон Велики бе обзаведен с няколко кожи тук там без никаква пищност.
Константинопол, улици, пазари, дворец и Мангурската школа бяха показани като село с малко тържище.
Приемам тази телевизионен театър, като добро постижение за упражнение на студент, трети курс в НАТФИЗ.
За пореден път е видно, че да пресъздадеш епоха е трудна задача. Нужни са много средства финансови, интелектуални, занаятчийски и най-вече сценарни.
ЯЗЪК!