За разлика от българина, за когото кризата е “бълха го ухапала”, то за изнежения европеец ще е тежко

Всяко зло за добро.

Аз вярвам, че всичко в този живот, особено лошото, се случва с причина. Кризите са, за да ни дадат нови посоки. 

Днес си говорих с един познат как пък негова позната й се пенсионирало – достигнала възрастта, ама нямало как, защото нямало млади да я заместят. 

Още малко!

Сега като стандарта на живот в Европа падне до българиския, много българи ще се приберат. Ванга го е казала – до 2024 всички вкъщи, че ще става страшно. 

Но за разлика от българина, за когото кризата е бълха го ухапала, то за европееца ще е тежко. И не, най-тежкото няма да са сметките, цените на хляба и лишенията от редовните почивки в чужбина.

Най-тежкото ще е психическият удар, който ще преживеят от рязкото сваляне на стандарта; от екстремния стрес, който ще доведат лишенията и “мисълта за утрешния ден”;  от това от цар да станеш пъдар.

И едно е да кибичиш цял живот в кризи и това да ти е среда, друго ще е, когато изнеженият европеец го удари рязко кризата. Е, тогава какви психични аномалии ще наблюдаваме..майкооо..бедна ни е фантазията.

Изнеженият европеец ли казах? Пардон! Изнеженият европеец и изнеженият Ганя сака ми се, мамо, да съм европеец.

И да, изпитвам нескрита наслада от случващото се. Народи, които живеят в охолство и нехайство за другите; които експлоатират народи в по-лошо икономическо състояние от тях; които изнасят безочливо капиталите от страните им; които са загърбили нематериалното в името на материалното, си заслужават случващото.

Време е за уроци. За вселенски уроци, дами и господа, другари и другарки и вие изджендерясали егоцентрици.

Персефона Коре, фейсбук,

Lentata.com