Майка разказа за инцидент с трамвай, оставил я на спирката, но тръгнал с детето й

Майка разказа в публикация във Facebook за случка с трамвай, който потеглил, докато 9-годишният ѝ син останал сам вътре, заобиколен от непознати, преди тя да успее да се качи. В поста, видян от GlasNews, тя изказва благодарност на непозната жена, която също се притеснила за детето.

Ето целия текст на жената: 

“С благодарност днес към една дама!”

“Около 8:15ч на спирката зад Съдебна палата пристига трамвай №5. Застанали със синът ми на последната врата, преди нас се качиха 2-3 души и една жена ни направи път да се качим с детето. Детето се качва, а в момента, в който тръгвам да се качвам и аз, трамваят тръгва. Заедно с дамата започваме да крещим – “Детето, детето е само!”, обяснява жената.

“В един глас казваме на следващата спирка и започнах да тичам натам. Настигнах трамвая, тъй като следващата спирка е близо. Качих се, а детето – супер уплашено, ме хваща за ръка и тръгваме към ватмана. По пътя си срещам едно момче, който ми казва, че веднага щом е разбрал какво е станало е казал на ватмана. Благодаря му в бързината, дори май не се обърнах да го погледна…”

“Ватманът започва да се обяснява със слушалки в ушите, че спирката била на завой, че не бил виждал. Напомних му, че не е стоял повече от 40 секунди с отворени врати на спирката, време недостраъчно нито да слязат хората, нито да се качат. Дамата, явно тичаща след мен, го пита защо не си гледа камерите – а той започва пак да се обяснява, че не бил виждал.”

Отзад някаква жена крещи, защо не съм си държала детето за ръка… тичащата след мен дама й каза, че съм го държала… съответно после, може би същата, ме попита защо мрънкам, след като детето вече е при мен!

WTF?”, се чуди тя.

“Всичко се случи за части от секундата, от затварянето на вратите, до стигането на следващата спирка и разправата с ватмана.”

“Детето не е малко, почти на 9 години е, има и телелфон в себе си. Може би ако беше по-далечна спирката щях да му кажа да слезе на следващата и да ме изчака там… Но ако детето беше по-малко, ако се беше разплакало, ако нямаше как майката да изтича, какво правим тогава?”

“Ами, ако детето е дете със специални потребности!? Благодаря на жената, тичаща заедно с мен и притеснила се не по-малко от мен, сигурна съм! Благодаря на момчето, което веднага е отишло да информира ватмана! Благодаря на всички уплашени не по-малко от мен погледи в трамвая! Не благодаря на жената, която на два пъти ми прави забележка. Пожелавам й никога на нейните деца да не им се случва подобна случка! Не че е невъзможно, но вече знаем, случи ли се – детето слиза на следващата спирка и чака! До сега не ми беше хрумвало да проведем такъв разговор. Дойде и този ден…”

глас нюз бг