Наш режисьор “разцепи мрака” насред стачката в София: Карам си в бус-лентата и хоп – изскача полицай със стоп палка…

Режисьорът Олег Ковачев разказа във Фейсбук свое преживяване, свързано с блокадата на градския транспорт в София. Подобно на хиляди жители на града той търсел начин да се придвижи, когато му се случило неочаквано премеждие. 

Той успял да излезе от него с типична българска хитрост, а разказът му в социалната мрежа предизвика истински фурор. 

Ето какво сподели той: 

“Тази сутрин си карам в бус лентата-там рейсове няма, цари спокойствие. И хоп-скача полицай срещу мен и маха със стоп палка. Спрях. Идва до отворения ми прозорец и започва: “Защо се движим така?” Отговарям: “Аз отивам на работа, а вие за къде се движите не знам.”

Онзи не вдява, че се майтапя. “Защо се движите в бус лентата?” “Ми днес бусове няма, стачкуват!”-продължавам невинно аз. “Аз знам, че стачкуват, но бус лентата си е бус лента!”. Възхищавам му се: “Напълно сте прав!” Онзи леко се надува: “Като съм прав какво ще правим?” Аз още по-невинно: “Ми аз ще ходя на работа, а вие какво ще правите си е ваша работа.”

Той: “Преди работата ще се глобяваме.” “И двамата ли?”-очудвам се аз. “Не-казва той-само аз!” “Само вие ли ще се глобявате?”-пак се чудя аз. “Не, аз вас ще ви глобявам!”-вади той някаква папка. “Нямам пари”-излъгах аз.

Онзи леко се сепна. “Как така нямаш пари?” Излязох от колата и обърнах джобовете си с хастара навън. Две стотинки на цяло се търкулнаха в бус лентата. Ентусиазмът му се стопи. “Ми като нямаш пари защо вършиш нарушения?”-ядосано ме нахока полицаят.

“Защото онези стачкуват и няма автобуси в София. Значи според член 43 буква Б от Правилника за приложение на закона за движение по улиците и пътищата в България имам право да се движа в бус лентите, когато те не се използват. Ясно го пише!”

Полицаят почервеня, прибра папката и се обърна към мен: “Много пък знаете правилника! Хем с празни джобове, хем нахален! Давай сега, ама се махни от бус лентата щото на километър по-надолу е един колега, който също знае правилника!” И си тръгна отчаян. Аз прибрах двете стотинки от асфалта и доволен се качих в колата.

Колко е хубаво, че от едно време съм с добри навици. През деветдесетте имах складове и магазини и от сума ти инстанции ни тормозеха с непрекъснати проверки. Затова банкнотите-винаги в чорапите. Ще ми хванат оборота, ама друг път! “